Труден

Здравейте

Мисля, че не е зле да си поприказваме за Медитацията.
По-долу ви давам едно мое писмо в писмо, в което обяснявам начина по който аз започнах да медитирам в началото.

За мене това се оказа добра техника, и ми помогна да се допра до онова, което наричаме Бог.

Ето го и писмото в писмо:

*******************************

Здравей, Братле!

Отговарям ти малко късно, но бях малко зает тези дни.
Медитацията е най важното нещо (заедно с Любовта) в търсенето на Бог.
Любовта е която трябва да те доведе до състоянието на духа ти, което е най-близо до Него. А медитацията е, която ще ти даде разговора с Него.

Медитацията не е страшно нещо. Нито опасно. Трябва, обаче да се подходи с разбиране към нея.Този, който не е започнал да изчиства себе си от Егото, много трудно ще може да медитира. Има хора, които им е дадено от ТАМ тази дарба, да чуват Бог. Те не се и замислят, че са с малко Его. И не могат да обяснят защо могат да ВИЖДАТ неща. Много често такива хора объркват другите със своите обяснения.

Преди около месец един търсещ приятел, когото съм срещал само в интернета ме помоли да му помогна да се научи да медитира. Ще ти предам по-долу писмото си до него. Ако решиш да медитираш, ползвай само моите съвети. Смесването на познание и техники в това поле може да те обърка и навреди.
Описаната по-долу техника не е задължителна. Можеш да си изработиш друга техника за "гоненене"(спиране) на мислите. В тази насока имаш пълна свобода. В писмото по-долу съм пропуснал да обясня, че не трябва да се стремиш да видиш нещо. Понякога може да се случи да получиш вътрешно "виждане" на тъмнина в която се реят разноцветни "облачета". В тази празнота обикновенно нищо не се вижда, а кара вниманието ти да се ангажира с "видяното" в празното. Имаш усещането, че виждаш наистина, макар и със затворени очи. Можеш да останеш в това състояние и да "разглеждаш" празното в което си, но следващият път се опитай да не "отидеш" пак там. Губене на време е, и затлачване в празни надежди, че може да срещнеш нещо в това място. А може и да срещнеш... Аз още не съм виждал там нищо.
Видяното и чутото е само в ТИШИНАТА на твоето съзнание, освободено от Аз-а.

………………………………………………………………

А ето и писмото:
Ивайло, започна да задаваш по-търсещи въпроси... :о)

Исус казва:
Матея 6:7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
Матея 6:8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се
нуждаете преди вие да Му искате.
Матея 6:9 А вие се молете така: Отче наш, ..........

и Исус казва известната молитва "Отче Наш".

Аз ще ти кажа, че и тази молитва да не кажеш, Бог пак знае, че Го обичаш,
ако наистина Го обичаш.
Затова НИЩО не КАЗВАЙ когато се молиш!
Моли се без думи и без мисли в себе си!
И тогава ще влезеш в разговор с Бог.

МЕДИТАЦИЯТА е ТИШИНА.
Когато медитираш, трябва да се опитваш да останеш в абсолютна ТИШИНА.
Дори и мислите ти не трябва да нарушават тази ТИШИНА.
Как ще чуеш ОНОВА, ако не запазиш ТИШИНА!?
В мислите си човек таи своето ЕГО, своята мръсотия.
При ОНОВА се отива ЧИСТ.
ОНОВА не обича пристрастията ни в които живее нашето Аз.
ОНОВА Е ДОБРО. А ние с нашите пристрастия носим ЛОШО в Него, и ТО не ни пуска.
При Него се влиза гол от СЕБЕ СИ.

Как да медитираш?
За да започнеш да го правиш, първо трябва да си убеден, че предаваш себе
си изцяло на ОНОВА, Което наричаш Бог.
И ако е така, бъди сигурен, че Бог не изоставя тези, които са се предали
изцяло на Него. Няма как да го направи. Няма на кого да ни предаде и
изостави.

Та, медитацията...

В началото медитирай само когато си убеден, че няма кой да ти попречи по
време на медитацията.
Настани се удобно за тялото си. Може седнал, може и легнал. Ако ще е
легнал, за предпочитане е да е поза в която не заспиваш лесно.
Постави ръцете си в една определена поза(положение). За предпочитане е,
това положение на ръцете да е удобно за ползване и на обществени
места.(Определено докосване между определени пръсти и пр.)
Поставянето на ръцете(дланите, пръстите) в едно и също определено
положение, се използва при всяка медитация. С течение на времето, самото
определено докосване на пръстите, или поставяне на дланите в определената
поза, ще те въвежда все по-бързо в медитативно състояние. Това е ключът
на определената поза на ръцете. (След време където и да си, поставяйки
ръцете си в определеното положение, ще те въвежда в медитативно ниво. Ще
можеш да го правиш и на обществени места.)

Та, настанил си се удобно, поставил си ръцете в определената поза, и
затваряш очите. Насочи вътрешно погледа си между веждите на височина
около два сантиметра от мястото където те се сключват.
Запази вътрешна тишина - опитай се да не мислиш. Това в началото ще е
невъзможно. Неминуемо ще усетиш че мислиш за нещо. Представи си, че
мисълта в която си се "хванал" се появява точно там, където е насочен
погледът ти(Между и малко над веждите). Подхвани я с погледа си и я
изпрати мислено назат зад главата си, като я прекараш покрай ушите си или
през самата си глава. Направи го така, че да ти е удобно да направиш
същото и със следвашата си мисъл. Прави го с всяка появила се мисъл.
Накрая ще ти остане действаща само мисълта да гониш мислите си зад себе
си. В един момент и тази мисъл ще изчезне, но точно в този момент ти ще
се стреснеш. Стряскането идва от факта, че си останал без мисъл в главата
си, което ти е заприличало на унасяне в полусъница. Точно това е
медитативното състояние - ПОЛУСЪН, в който след време ще почнеш да чуваш
различни мисли и гласове. Ще виждаш различни картини и видения. Не се
стряскай от това. Нали си се оставил на Бог? Той няма да те остави в
демонски компании. Това, което е непознато на човек, той нарича демонизъм
и сатанизъм. Представяш ли си обидата, която някои нанасят на Бог!?
Постепенно в медитациите си ще почнеш да отбираш важното от чутото и
видяното. Ще разбираш кое е казано на тебе, и кое не се отнася за тебе.

Казъл съм ти, че Бог не е това, което ти си мислиш. Бог е голямо
Съзнание, в което нищо не се губи. Всички мисли, от Началото до сега, та
дори до Края, който е много далече са в Него. Тези мисли ти ще чуваш в
медитациите си. Ще станеш част от Бог. Ще станеш Негов Син. Ще станеш
Бог. Това са думи, които не изразяват точния смисъл на онова, което искам
да ти кажа. Можеш да го усетиш само в медитация.

Много е вероятно да не успееш лесно. Не бива да казваш, че не можеш да го
направиш. Това можеш да кажеш, но не можеш да твърдиш, че е истина,
защото няма гаранция, че минута след като си го казал, ти няма да влезеш
в най-силната медитация, която някой някога е изпитвал.
В силата на твоето желание е силата на твоята Вяра.

И последното, което трябва да направиш, но вече след като си излязъл от
медитация е да си кажеш името.
Това не е задължително условие, но ти го давам като евентуален ключ за
твоето завръщане от медитация.
След време може да ти се случи при излизането от медитация да не помниш
кой си. Това ще е само за момент, но този момент за тебе ще е цяла
вечност в паниката да си припомниш кой си. Затова още от първата си
медитация казвай своето име(ако трябва на глас) след като си завършил
медитирането. Това ще ти стане придобит рефлекс и ще те избави от
евентуални неприятни(за някого) усещания за безпаметност на Аз-а.
На мене лично ми беше много интересно, когато се опитвах да се сетя кой
съм. Не знам дали на други им се е случвало това нещо, но аз не искам да
ти се случи на тебе когато си неподготвен. Сега вече знаеш.

Мене никой не ме е учил на медитиране. Четох малко Силва, но той е
коренно различен от техниката, която аз си изработих.

Всякакви други медитации, които имат за цел да те накарат да съсредоточиш
вниманието си на каквото и да е, са самовнушение. Целта е да се освободи
вниманието на човек от каквато и да е мисъл. Само тогава можеш да се
докоснеш до мисълта на ОНОВА.

Ако наистина си решил да започнеш да медитираш, ти желая успех.
Не се притеснявай да ме питаш за каквото и да е. Бих казал твоите въпроси
са задължителни.
Ако успееш да влезеш в тайните на медитацията ще видиш странни
неща(картини, видения) и ще чуеш странни мисли. Не се притеснявай да ме
питаш за каквото и да е. Не се срамувай от нищо. Всичко, което правиш,
всичко което си мислиш, всяко нещо, което пожелаеш се знае от ОНОВА. Но
това не те прави да се срамуваш пред Него. Не се срамувай и от мен.

До скоро, Ивайло.
Поздрави

Николай Сисоев - Труден

Поздрави и на тебе, Братле.
До скоро.
_________________________________________

Малко дългичко, но надявам се не съм ви подействал приспивателно

Вие какво ще споделите от своя си опит?

Поздрави
Труден

Много ми харесва простотата ,с която е написано ,а и чувствам искренност през тези думи .
Да...чела съм много за медитацията и действително са ми попадали техники за медитация чрез мислене ,чрез съсредоточаване.Самата дума "mediter" на френски означава не медитирам ,а замислям се задълбочено ...
Не мога да кажа със сигурност дали пътят на медитацията е чрез разпръскване или събиране на мисли .Склонна съм на вярвам и на двете.Миналата година пред себе си бях избрала менталността и се увличах в нея ,харесваше ми да мисля за възвишени неща и това възвисяваше мен самата .Не твърдя ,че е било медитация ...Просто и мисълта е начин да се докоснеш до ОНОВА ,защото и то е божествено ..То е и това нещо ,което те свеъзва с душата .
Никога не съм медитирала .Имам предвид ,че никога не съм сядала специално и да си кажа "Ей сега ще медитирам" .Тези неща просто ми се случваха и то най-неочаквано ...Докато слушам музика сякаш всичко изчезва и започват в съзнанието ти да се зараждат образи .После наистина не знаеп кой си....
Поздрави

Отдавна ми се иска да кажа и аз нещо за медитацията, но ми трябва малко време за да седна да го напиша , а все се сещам когато вече съм почти заспала: )) Ще го оставя пак за по-нататък .Сега искам само да споделя едно от многото мнения за медитацията , на което попаднах току що (имам впредвид , че намерих от къде да го копирам , иначе книгата съм я чела и срещата с откъса не е нова за мен) . :

Как да се освободя от страданието?

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал:

- Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?

Учителят го погледнал и отвърнал:

- Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години.

Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал:

- Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?

Учителят го погледнал и рекъл:

- Ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години.

- Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?, попитал мъжът.

Учителят отвърнал:

- Ти не си тук, за да жертващ радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.



източник:
Четерите споразумения. Толтектска книга на мъдростта. Практическо ръководство за лична свобода. стр. 79-80
Дон Мигел Руис
изд. Кибеа, 2001
ISBN 954-474-246-8


Светлина и Любов !

Леле, кви са тия работи тука ве! Изправихте ми косата, а не оби4ам пънкарите никак!!!

Откъса , който копирам по-долу е от ,,Разговор с Бога" на Нийл Уолш. Видя ми се подходящ за тук. Прятно четене

Някои същества дори избират да преживеят едновременно забравата, свързана с пребиваването в тяло, и в същото време Единението на душата. Тези същества могат да тренират една част от себе си да не се идентифицира с тялото, докато в същото време продължават да бъдат в тяло, и по този начин преживяват екстаза на познанието на Истинската си Същност, без да напускат своето будно човешко състояние.
- Как постигат това? Как аз бих могъл да постигна такова нещо?
- Това е въпрос на самоосъзнаване. На постигане на състояние на пълно самосъзнание, както казах и преди. Пълното съмосъзнание не е въпрос на някаква активност, то е състояние, в което човек може само да бъде.
- Как? Трябва да има някакви средства, които Ти можеш да ми дадеш.
- Ежедневната медитация е едно от най-добрите средства, посредством които се сътворява тази опитност. Посредством медитацията ти можеш да издигнеш своята жизнена енергия до най-високата чакра и дори да напуснеш тялото си в „будно" състояние.
По време на медитация ти можеш да преживееш пълно самосъзнание, докато тялото ти е в будно състояние. Това състояние на будност се нарича същинска будност. За да преживееш такова състояние, не е задължително да седнеш и да медитираш. Медитацията е просто средство, „оръдие", както ти го нарече, но не се налага да седиш и да медитираш, за да го преживееш.
Трябва също така да знаеш, че да седиш и да медитираш не е единственият вид медитация, която съществува. Съществуват също така изправена медитация. Летяща медитация. Работеща медитация. Сексуална медитация.
Това е състояние на същинска будност.
Да спреш в такова състояние, означава просто да спреш по пътя си, да спреш да вървиш, накъдето си се запътил. Да спреш да вършиш, каквото вършиш. Просто да спреш за момент и да бъдеш точно, където си, да бъдеш точно в състоянието, в което си.
Спирането дори и само за миг може да бъде благословено. Бавно се оглеждаш и забелязваш неща, които не си забелязвал, минавайки покрай тях. Дълбокият мирис на земята след дъждовете, къдрицата коса зад лявото ухо на твоята любима, същинската радост да видиш едно дете да играе.
Не е задължително да излезеш извън тялото си, за да забележиш това. То е състояние на същинска будност.
Когато вървиш в такова състояние, ти вдишваш аромата на всяко цвете, летиш заедно със всяка птица и усещаш всяко поскърцване под краката си. Откриваш красота и мъдрост, защото мъдростта се открива там, където красотата се проявява, а красотата се проявява навсякъде от всяка частица на живота. Не е необходимо да я търсиш, тя ще ти се яви.
И не се налага да излезеш извън тялото си, за да преживееш това. То е състояние на същинска будност.
Когато „работиш" в състояние на медитация, ти превръщаш всичко, което вършиш в медитация и така в дар, в приношение от теб към твоята душа и от твоята душа към всичко. Миейки чинии, ти се наслаждаваш на топлината на водата, която милва ръцете ти и се удивляваш на чудото както на водата, така и на топлината. Работейки с компютъра си, виждаш как думите се явяват на екрана пред теб, откликвайки на командата на пръстите ти и изпитваш вълнение от силата на съзнанието и тялото, която си успял да овладееш. Приготвяйки вечерята, изпитваш любовта на вселената, която ти е дарила тази храна и връщайки този дар, влагаш в приготвянето на храната цялата любов на своето същество. Няма значение колко екстравагантно или просто е яденето. Супата може да бъде обикната така, че да стане вкусна.
Не е необходимо да напускаш тялото си, за да преживееш това. То е състояние на същинска будност.
Когато в такова състояние преживяваш енергийния обмен на сексуалността, ти познаваш най-висшата истина за Своята Същност. Сърцето на твоя любим се превръща в твой дом. Тялото на твоя любим става твое собствено тяло. Твоята душа престава да си въобразява, че е отделна от каквото и да било.
Не е необходимо да напускаш тялото си, за да преживееш това. То е състояние на истинска будност.
Когато си в състояние на готовност, ти си в състояние на будност. Една усмивка даже може да те отведе в това състояние. Една най-обикновена усмивка. Просто спри всичко за миг и се усмихни. Ей така, на нищо, просто защото се чувстваш добре. Просто защото сърцето ти знае една тайна. И защото душата ти знае каква е тази тайна. Усмихни се на това, широко се усмихни. То ще изцели твоите болки.
Ти искаш от Мен да ти дам средства и аз ти ги давам.
Дишай. Това е още едно средство. Дишай продължително и дълбоко. Дишай бавно и нежно. Дишай в крехкото сладостно нищо на живота, така пълно с енергия, така пълно с любов. Ти вдишваш Божията любов. Дишай дълбоко и ще можеш да я почувстваш. Дишай много, много дълбоко и ще се разплачеш от любов.
От радост, защото си срещнал своя Бог и твоят Бог те е запознал със собствената ти душа.
След като веднъж си имал подобно преживяване, живо-тът никога повече не е същият. Хората говорят за това, че са „били на върха на планината" или „че са изпаднали в състояние на върховен екстаз". Тяхното битие е променено завинаги.
- Благодаря Ти. Разбирам. Това са простите неща. Простите действия и най-чистите.
- Да. Но знай това. Някои хора медитират години наред и никога не постигат тазова преживяване. То зависи от това доколко човек е отворен и доколко има воля да го преживее. И също доколко е способен да се откаже от всяко очакване.
- Трябва ли да медитирам всеки ден?
- Както по отношение на всичко и в това отношение няма „трябва" или „не трябва". Това не е въпрос на какво трябва, а какво избираш да правиш.
Някои души се стремят да вървят в будно състояние. Някои осъзнават, че в този живот повечето хора сякаш вървят насън; неосъзнато. Те минават през живота безсъзнателно. Но други души, които минават през живота в съзнателно състояние избират някаква друга пътека. Тръгват по различен път.
Стремят се да преживеят целия мир и радост, неограничената свобода, мъдрост и любов, която носи Единството. Не само когато са оставили тялото и то е „легнало" (заспало), но и когато тялото се е вдигнало от сън.
За душа, която създава подобен опит, се казва, че „той се е повдигнал."
Други, представителите на така наречената „Нова епоха", наричат този процес „съзнателно извисяване".
Няма значение какво понятие ще използвате (думите не са най-надеждното средство за комуникация), всичко се свежда до това да се живее в будно съзнание и тогава то се превръща във всеобхватно съзнание.
И когато постигнеш това всеобхватно съзнание, какво съзнаваш?
Съзнаваш Истинската си Същност.
Ежедневната медитация може да бъде един от начини-те да го постигнеш, но тя изисква пълна отдаденост, посвещение - решение да търсиш вътрешна опитност, не външна награда.
И запомни, тайните се пазят в мълчанието и затова най-сладостният звук е звукът на мълчанието. Той е песента на душата.
Ако вярваш в шумотевицата на света, а не в тишината на собствената си душа, ти си изгубен.
- Значи, ежедневната медитация наистина е добра идея?
- Добра идея ли? Да. Но отново ти напомням това, което току-що казах. Песента на душата може да бъде изпята по много различни начини. Сладостният звук на тишината може да бъде чут множество пъти.
Някои чуват тишината в молитва, някои пеят песента по време на работа, някои търсят тайните в безмълвно съзерцание, а други в не толкова съзерцателни условия.
А когато се овладее този процес и се постигне съвършенство в него или дори когато само периодично се преживява, шумотевицата на света може да бъде приглушена и всички разсейващи моменти да стихнат, дори и тогава, когато човек е сред тях. Целият живот се превръща в медитация.
Целият Живот наистина е медитация, в която ти съзерцаваш Божественото. Това се нарича истинска будност или съзнателност.
Когато преживяваш живота по този начин, всичко в него е неповторимо. Вече няма борба, болка и тревога. Съществува само преживяване, което можеш да назовеш според избора си, да го определиш цялостно като съвършенство.
Използвай своя живот като медитация и използвай за медитация всички събития в него. Върви в будно състояние, а не като насън. Движи се съзнателно, а не безсъзнателно и не се разкъсвай от съмнения и страх, нито от вина и самообвинения. Живей в постоянно великолепие, сигурен, че си истински обичан. Ти си винаги Едно с Мен. Ти си вечно добре дошъл. Добре дошъл у дома.
Защото твоят дом е в Моето сърце. И Моят дом е в твоето сърце. Аз те призовавам да видиш това в живота, както със сигурност ще го видиш в смъртта. Тогава ще разбереш, че няма смърт и че онова, което наричаш живот и смърт, са част от един и същ безкраен, несвършващ опит.
Ти си всичко, което Е. Всичко, което някога е било и всичко, което някога ще бъде. Свят без Край.
Амин.

Благодаря за напътствията относно медитацията
Проявявам интерес и съм чела за това, как да се постигне отпускане , веднъж реших да пробвам , но стигнах до момента на стресването.
Мисля, че ми попречи страха, дали ще мога да се върна и дали няма да си навредя.
Искам да попитам колко време трае медитацията ?
Чела съм , че в началото трябва да бъде не повече от няколко минути....
Труден, а как става връщането, събуждането?!? Това е не по-малко важно струва ми се

Цитат:

Когато „работиш" в състояние на медитация, ти превръщаш всичко, което вършиш в медитация и така в дар, в приношение от теб към твоята душа и от твоята душа към всичко. Миейки чинии, ти се наслаждаваш на топлината на водата, която милва ръцете ти и се удивляваш на чудото както на водата, така и на топлината. Работейки с компютъра си, виждаш как думите се явяват на екрана пред теб, откликвайки на командата на пръстите ти и изпитваш вълнение от силата на съзнанието и тялото, която си успял да овладееш. Приготвяйки вечерята, изпитваш любовта на вселената, която ти е дарила тази храна и връщайки този дар, влагаш в приготвянето на храната цялата любов на своето същество. Няма значение колко екстравагантно или просто е яденето. Супата може да бъде обикната така, че да стане вкусна.

----> Поздравления, много добре подбран текст Това е момента в който провяваме любовта към всичко около нас, към целия свят.... не знам дали е вид медитация, но усещането е страхотно

Самото отпускане(гонене на мислите) може да трае часове. Зависи колко е издържлив начинаещият, защото това в началото, може да се каже, е уморително.
Медитацията е времето прекарано вън от "АЗ-а".
В началото то е един кратък миг.
Постепенно този миг се удължава до секунда-две.
След време може да стигне до 20-30 секунди, в което време медитиращият би могъл да види по-дълго видение, да чуе по-дълга мисъл, или просто да бъде НИКОЙ за по-дълго време.
Майсторите на медитацията могат да достигнат до час, че и повече в медитативно състояние.

Как се излиза от медитацията?
То е нормален процес.
Щом има влизане с мисълта за излизане, то ще се случи.
Като събуждане от сън е. (Някой знае ли как и защо се събужда от сън?)

Всяко колебание и страх са безсмислени.
Ако не се върнете(което е минимално вероятно), то ще е защото не сте искали.

Аз съм роден в Белене(Плевенско).
Като малък често ходех на гости на бабите и дядовците си там.
Спомням си няколко случая в които баба ми споделяше с дядо или с комшиите, че някой си старец вече не му се живее и легнал да мре.
Аз винаги питах баба: "Как так ще легне да мре!?"
И баба ми винаги ми отговаряше, че когато един човек не иска да живее повече и иска да си отиде, той просто ляга, "залежава се" и си отива.
Не знам по други краища на България дали го има това, но в Белене го имаше.

Та това желание да си отиде човек е един вид медитиране с цел напускане на света.
Ако нямате това желание, няма от какво да се опасявате.

За всеки случай запомнете малката техника с казване на името.
Тя е почти задължителна.

Друго не ти ли се е случвало при медитация?
Например да се опиташ да навлезеш дълбоко в сърцето си? - Опитай, да видиш какво ще се случи.

Цитат:

Опитай, да видиш какво ще се случи

Широко използван подход да внушиш на събеседника си, че знаеш нещо повече...
По-интересно би било, ако споделиш знанието си

В тази тема говорим за Медитацията.
Не говорим за само-внушение и само-хипноза.

Когато търсиш нещо което не познаваш, в нещата които познаваш (макар познанието за сърцето ти да е също лъжлива представа), ти неминуемо ще стигнеш до някаква ПОЗНАТА представа за Непознатото.
Това няма да е Истина!

Затова целта на Медитацията е да спре всички познати ПРЕДСТАВИ идващи чрез твоите мисли.

Ако успееш да го направиш, ще срещнеш Непознатото.

Моля??
Направо ме хвърли в шок с отговора си и с подозренията си.

Въпроса е много сериозен. - Ти къде срещна непознатото?

Медитацията има ли общо със сърцето (душата)? Опитвал ли си се да откриеш душата си и да навлезеш навътре? - за да откриеш себе си?

Цитат:

Направо ме хвърли в шок с отговора си и с подозренията си

Не си спомням да съм имал подозрения, когато отговарях
Ръководих се от казаното, и него анализирах.

Сега виждам, че сърцето стана душа...
И за да не Р А З Т Я Г А М нещата, ще предположа, че под душа разбираш онази твоя част, която не познаваш.
Ако е така, няма как да се потопиш в нея...

Но ако ПОЗНАВАШ душата си, какво ще търсиш в нея!?

Май пак стигнах до първият си отговор...

ОК, аз знам какво искаш да кажеш.
Говориш за оня ГОЛЯМ въпрос: Кой/я съм АЗ?
На последък този въпрос се асоциира с Адвайта учението, но надявам се няма да разочаровам никого, ако кажа, че това е първият въпрос на всеки познал Себе Си (Бог)

Дали може да се медитира с този въпрос?
Може.
Целта на всяка медитация е точно тази - да познаеш Себе Си.
Но ако се опитваш с УМЪТ си да намериш този отговор, (отново напомням) ти ще намериш нещо ПОЗНАТО, което няма да е Истинското и Непознатото, което търсиш.
И пак идвам до твърдението: Медитацията не иска МИСЛЕНЕ.

Сега всички бихме се радвали, да споделиш с нас, какво намери в сърцето(душата си), и как го направи.
Тази тема е точно за това - да споделяме своят опит в медитирането.

Ааа, не ми връщай въпроса!
Не съм казал, че медитирам.
Ти разказваш опитности. Затова теб питам.

Цитат:

Ти разказваш опитности. Затова теб питам

Надявам се, че отговорих задоволително

Не съм съвсем задоволен.
Но важното е ти да си удовлетворен от медитацията си.