Труден

Прочетох един разговор от Трудния Чат, на който не съм присъствал, и който ме накара да отворя тази тема.

В един момент от Духовния път на човека, се явява мнението, че щом Любовта не съди, значи в този свят няма добро и зло.
Поне така се представя тази МАКСИМА от някои "просветлени" ЛИЧНОСТИ.

Не, Приятели.
В този свят има Добро и зло.
В Бог няма такива категории, но тука те са стълбовете, крепящи този свят.

Ако не виждаме Доброто и злото, как ще видим Бога?
Защото ако Бог е Добро, кое е онова, което не е Бог?
Не е ли то човекa!?
Но ако човекът е само зло, как би могъл той да отиде при Бога?

Значи в човека има Добро и зло.

Идването на Учители от Бога е доказателство за горната констатация.
Те идват, за да покажат Пътя за изчистване на злото, и припознаване на Доброто в човека, което ще го отведе до Бога.

Добро има. Има и зло.
Защото ако Любовта е Добро, то всичко останало не е същото Добро.
Него ние наричаме зло.
За успокоение, и за да не се чувства човек низък, е казано, че злото е непораснало Добро.

Казано е: не съди!
Способността ни да виждаме злото и да не се съгласяваме с него не е осъждане.
Ако съм Добър, трябва ли да се съгласявам със злото?
Защото ако се съглася с него, аз ставам негов носител в света, и така правя себе си зло, а не Добро.

Да не осъждаш, е да не поставяш в оценката си осъдителна злоба.
Злото не е човекът, защото в него има и Добро, заради което Учителите идват.
Злото е невежеството в човекa.
Но когато направим пълно равенство между човекa и злото, то ние правим Учителите ненужни, защото вече сме изтрили Доброто от него.

Значи, осъждайки злото, ние не трябва да го приравняваме с човека срещу нас, а само с неговото разбиране, което не е достигнало до Доброто, скрито в него.

Аз осъждам злото, но приемам човекa, в който то е проявено.
Защото в същия човек има и Добро, което макар и непроявено, е част от него.

Щом някой обича кучето си, може да обикне и мене.

Словоблудството е игра на невежеството с думите.

Цитат:

<naia> щом е пространство от Любов не би трябвало да имате недоброжелатели <naia> хора с различни възгледи и мнения - да, но недоброжелатели - не ми се вярва

Ако вярвате че Бог е Добро, то този, който е против вярата ви, не е Доброто, което желаете, и той не желае вашето Добро.
Ние, Българите, ползваме много точен език, и думата "недоброжелател" е пределно ясна - не желае (твоето) добро.
Добър ли е този, който не желае Доброто ми, което е Бог?
Естествено не е.

Но очевидно, противното е намерило живот в словоблудството на невежеството.

Цитат:

<elan> винаги се случва това, което трябва да се случи <naia> и по тази логика тук няма случайно попаднал човек <naia> нито лесен , нито труден, нито лош, нито добър

Вярно е, че по законите на Логиката няма случайности, но не виждам как липсата на случайности може да изтрие Бог, който е Добро и човек, който не е Добро.
Не поставя ли това словоблудство равенство между Бога и човека?
Докато човек има в себе си зло, той не е равен на Бога.

Цитат:

<naia> говориш за дом, смирение и все хубави неща <naia> това би трябвало да означава, че имаш добрина в сърцето си достатъчно, че за да даваш и на дугите <naia> как така се появиха хора, които казваш, че са разрушители на "Домът" ви? <naia> дали наистина са разрушители?

Има Добро, има и зло.
Ако Исус каза: "Който не е с мен, е против мене", той е казал, че който е против Доброто, е злото.
Който се опитва да руши Домa ми, изграден от Любов, той е онази човешка част, наречена невежество (зло).

Аз се съгласявам с доброто в човека.
Злото не приемам, и ако изглеждам лош, защото се опитвам да го държа вън от Домa си, то е пак разбиране на невежеството.

Ето как Доброто няма АБСОЛЮТНА стойност в този свят, защото РАЗБИРАНЕТО има две стойности - невежество и Мъдрост.

Искам да разбера къде греша в мойте разсъждения - респективно с учтива молба подкрепям моята молба, че се обърквам с тия деления на знаещи и просветени, невежи и зли и прочие категории. Съществуват три вида хора според размера на умствения си багаж - това са глупаците, мъдреците и умните хора. Тези, които се ровят и живеят с миналото са глупаците. Тези, които живеят с бъдещото са умните хора. А тези, които живеят с настоящето са мъдреците. По своя кратък път човек се стреми да се приспособи към околните, но има и хора, които желаят да приспособят околните на своето виждане за света. Не визирам нито имена, нито случки тук от сайта или някъде другаде и не защото трябва да се ровя в собсвените си грешки и стремежи да направя от незнанието познание, а защото във всеки един момент си давам сметка, че в един момент ще ми трябва помощ, а в следващия ще се опитам и аз да подам ръка на този дето е около мен и на мен самия в крайна сметка. Няма да употребявам и понятия за такива неща, които просто от страх нечии поглед да не ги омърси ще ги запазя за себе си защото те са по ценни и трайни отколкото всичкото познание за света взети заедно - това е Любовта с цялата си нежност, блъсък и стремежа да правя само добри неща, да виждам усмихнати лица, да бъда влюбен в живота и вярата в хората като частици от общото което има различни имена, но е във всички нас - всеки има право да го нарича както иска и е свободен да го приеме и дава от сърце, но никога с мисли /дори тези мисли да са благопристойни/. Понеже прочетох повече отколкото бих могъл да понеса тук от този форум, а и от участието в чата /където кой знае защо ме пречислиха в категорията на шпионин/ трябва да ви призная, че ме заболя. С това, че се опитах да бъда зад думите на пишещия, говорещия в чата с цел да се приспособя и в крайна сметка да мога да ви опозная и се откри една гледка твърде интересна и същевременно подтискаща. Впрочем ще си направя труда просто поне от психоанатомична гледна точка да обогатя своето незнание /тъй като не съм мързелив иначе бих се пречислил в подкатегорията невеж навярно/. Просто бъдете добри с мен и ми посочете моля, къде греша и къде съм прам. Благодаря предварително, ако се отзовете на моята молба.

Цитат:

Искам да разбера къде греша в мойте разсъждения - респективно с учтива молба подкрепям моята молба, че се обърквам с тия деления на знаещи и просветени, невежи и зли и прочие категории.

Първа грешка, приятелю: забравил си, че когато беше малко дете, за тебе имаше ЗНАЕЩИ и МОЖЕЩИ, ДОБРИ и ПО-МАЛКО добри.
Когато порастна ПОУМНЯ, и почна да се объркваш в "категориите".

Когато беше на 10 години не знаеше усещането от секса, но сега го знаеш...
Когато беше на 1 годинка познаваше Любовта, но сега си я забравил.

Спомяш ли си първият въпрос, който си зададе за секса?
Картинките, четенето и слушането за него, дадоха ли ти УСЕЩАНЕТО???
Сега четеш за Любов, и вече си мислиш че я усещаш...

Усети обидата в шеговитото подмятане на някого, да не си шпионин, а за два часа неуважително мълчание в чата не усети Доброто в хората.

И така споделяш каквото имаш в себе си - обидата.
Но обидата не е Любов.

Втората грешка ще ти кажа след време

Спокоен съм когато съзнанието ми е изпълнено само с чувауемост, с откритост, без мисли - просто опускаш се като песъчинка в пустинята. Тук в случая когато се подразних от неразбирането, но не се обидих, просто може би защото повярвах повече какво имаше написано там горе където всеки е отдал от себе си най чистото - където и да иска да направи грях, то просто ще прозвучи грозно и унизително. Така самия факт на деление, разграничаване поставяне на някакви жалони ме кара да мисля, че нещо не е наред. Не искам тия мисли да завладеят съзнанието ми и за това потърсих помощ. Ако трябва да превърнем форума в "Биг брадърс" или в някакъв друг вид друго огледало от живота, който водим, то съществува реална опастност да започнем да се делим, квалифицираме, мумифицираме и прочие. Вярно е че човек докато е жив греши и в даден момент може да носи етикет /временно докато осъзнае грешката си /греха си//, но често пъти даването на оценки, квалификации и прочие е процес подложен на множество съблазни. Така искушението за да получим биберон или бутилка с мляко става въпрос на заслуги. Нищо не ми пречи когато Учителя е с гръб към дъската да ме злепоставят околните и да получа незаслужена оценка, порицание, наказание - а аз съм роден от любов, в очите ми свети жаждата за знание и следващия момент виновника се кипри на първия чин, а аз трябва да обирам негативизма на целия клас вкупом. Просто поисках помощ за разбираемост - защо виновника не беше наказан /в случая с BR/ и вместо това трябва аз да обирам нейната порция грях. Ще се моля и за теб и за всички ни - бъдете открити и отворени, не прекрачвайте и не пожелавайте думи и дела, който са бумеранг и се връща за да обере всеки един това което е посял.
Колкото до случая с шпионина, където мълчах и трябва да запазя своята анонимност обясних на някои /снощи в чата/ защо така трябва - още повече тогава не разполагах с много време, като по тоя начин разберете моето поведение към вас не като неуважение, а като нещо което трябва да приемете и да не бъдете така категорични в оценки и събития. Тези мои думи са пропити не от обида, а от желание за толерантност и простимост в грешките, които правим съзнателно и несъзнателно. Така ако някой видя в мойте думи, че накарнявам неговите представи или разбирания, като по тоя начин върша нещо нередно и грешно нека бъде така добър да ми прости, защото аз вече простих на всички ви и това което ще извършите за мен и с мен. Сега на всеки бих поднесъл по едно цвете и нека при вида му то да ви напомня за един приятел

Благодаря ти за разбирането, baci.
Радвам се за тебе