Труден

Здравей, Галин!

Благодаря ти за поясненията, но все пак не съм напълно съгласна.
Отричайки “психичната реалност” ти отричаш и Бога.
Но тази психична реалност не би могла да бъде постигната, ако не е преживяна от човека:
"Човек не може да постигне психологически едно нещо, ако не го преживее реално."
К. Юнг

Галински, посочи ми цитат, където говоря, че Юнг има нещо общо с метафизиката.

Galinskia написа:

Не може да допускаме такива свободни интерпретации на Юнг представяйки го за метафизик той не е метафизик той рабити с фактически материал и отрича спекулативната ,чистата мисъл”.

Galinskia написа:

Затова и архетипът не е сведен до трансцендентното а е до иманентното (вътрешно присъщото, не независимото от съзнанието)на подсъзнателното.

Галински, самият Юнг описва архетипът и неговата парадоксалност, както и трансценденталната му идея за цялостната личност /виж ЕОН Изследвания върху символиката на цялостната личност, глава 5, Христос – Символ на Цялостната Личност/.

"...докато архетипът доколкото го познаваме е завършен, но далеч не е съвършен. Той е парадокс, сведение за неописуемото, трансцендентното."
К. Юнг

Galinskia написа:

Бог е архетип това е достатъчно за да го няма.

Архетипът* е трансцендиращ за съзнанието фактор! Недостъпен за възприятието, само неговите въздействия достигат съзнанието. Поради, което той притежава автономност.

"Затова е от особенна важност да не си представяме архетипите като мимолетни фантазни образи, а като постоянни, автономни фактори, каквито те действително са."
К. Юнг

Архетипът е трансцендентен, той е парадокс и в същото време символ на целостността:

"Единството и целостността заемат най-високата степен на обективната ценностна скала, защото техните символи вече не се различават от imago Dei (образа на Бога)."
К. Юнг

Galinskia написа:

Това е атеистична теза Христос е субективизиран психологически, така е при Юнг той не е метафизик.

Бог бидейки символ /архетип/ на цялостната личност у Юнг, е образ на Бога съграден от емпирични символи на целостността. Юнг не само доказва архетипът като обективен фактор, а дори претапя това което наричаш “субективизиран психологически”, тъй като цялостната личност при него е "единство от противоположности".
А в единството няма субект, в единството противоположностите биват слети:
"сливането на противоположностите е мислимо единствено като тяхно унищожение."
К. Юнг

Христос не би могъл да бъде "субективизиран психологически", тъй като при Юнг, Христос е символ на цялостната личност, а тя цялостната личност е Единство.

"Христос олицетворява архетипа на цялостната личност."

"Свети Августин казва: "И тъй, нашият край трябва да представлява постигане на съвършенството, а съвършенството за нас е Христос”, защото той е съвършеният образ на Бога."
К. Юнг

Поставянето на архетипа в чисто субективния контекст на човешкото възприятие, не прави Бога субективен.
"По същество архетипът е несъзнавано съдържание, което се променя при осъзнаване и възприемане и се оцветява от индивидуалното съзнание, в което се случи да се прояви."
К. Юнг

Юнг изрично разграничава архетипа от съвършеният Христос:
"архетипът не е съвършен".

Архетипът е основа на психичната цялостност, която надхвърля границите на полето на съзнанието
"и поради това никога не може да бъде осъзната непосредствено".


________________
*Етимологичният произход на думата архетип идва от гр. αρχή (η) – начало и τύπος (ο) – тип.

Ирини, Нито една псих. школа и нито един уважаващ себе си психолог, дето си разбира от работата, не подкрепя идеите на Юнг. Онова, което психологията в нейната официална 4аст твърди е, 4е Юнг е плагиатствал Фройд и други, докато ги е псувал и при това е плагиатствал изопа4авайки Фройд и още някои безобразно. Няма колективно несъзнавано и про4ие. Всъщност нищо от това, което Юнг е писал не се признава за действително съществуващо в нау4ните среди.

подписвам се под написаното от Труден
все едно че аз съм казал и написал

www.gnosticweb.com
Тук може да откриете изчерпателна информация за Гносиса от миналото до днес. Има и линкове към библиотеката Nag Hammadi, Pists Sophia, както и други основни гностични трудове.
Изключително изчерпателен сайт. Разглдайте го
П.П. сайтът е на английски език

nq666tu написа:

Ирини, Нито една псих. школа и нито един уважаващ себе си психолог, дето си разбира от работата, не подкрепя идеите на Юнг. Онова, което психологията в нейната официална 4аст твърди е, 4е Юнг е плагиатствал Фройд и други, докато ги е псувал и при това е плагиатствал изопа4авайки Фройд и още някои безобразно. Няма колективно несъзнавано и про4ие. Всъщност нищо от това, което Юнг е писал не се признава за действително съществуващо в нау4ните среди.

Естествено - прекалено дълбоки и верни неща е казал, затова

Според мен Юнг е казал хубави и умни неща. Мисля си, че откриването (на Бог) е в посока отдолу-нагоре ( в тази посока вървим ние хората), а самото търсене е отвън навътре (иначе още с раждането си щяхме да сме се открили). Следователно, преди да намерим Бог, трябва да открием хората в себе си и човекът в Другия. Признаването на Другия и осъзнаването, че той не е толкова различен, а е продължение на извечната човешка еволюция (било в колективното несъзнавано или в друга подобна теория) е изключително човечен и улесняващ начин да приемем различието. Този, който казва, че е намерил Бог като се е отделил от хората, забравил е всичко земно и дъра-бъра е голям мухъл.

Здравейте.
Препоръчвам ви тази прекрасна книга по темата.

http://www.bard.bg/authors/?al=Х&BookID=786

Според мен само по себе си знанието е безполезно и дори вредно.Науката не е слънце, тя е слънчево затъмнение.Да, знанието
"осветява" съзнанието, но задръства съществото.С набирането на знания АЗ-а,егото все повече започва да се раздува, лишено от всякаква плътност и избутващо все повече към несъзнаваното истинската същност във вид на комплекси.Това е нищо повече от разрушаване на цялостта.А както се знае, имено егото кара човек да се възгордее, да предаде, да реши, че е нещо,което не е , да си науми, че заслужава повече да има това, което има човека срещу него. Според мен, знанието е най-голямото оръжие на злото във войната му срещу доброто, ако мога така да кажа.От тук нататък, всякаква философия, всякакви съждения могат само да отдалечат човек от истината, която всъщност е точно толкова истина, колкото и лъжата, защото в неразумния свят всичко е такова, каквото е и не се нужда е от разни категории.

От тук възлиза и виждането на богомилите за които се смята, че са част от семеството на гностиците, и на много други работи...Това че всичко е такова, каквото е не отрича съществуването на злото, а напротив отвърждава го като нещо нормало и равно на доброто.Това са неща, които просто се случват, но що за Бог ще изгради света така, че синовете му да страдат, следователно този свят не е създаден от Него, не и лично от Него.Може би, индиректно Той е Създателя, но реално на този свят се разпорежда предалия го княз. И т.н.
В крайна сметка, отново всичко опира до мисълта и съжденията и до този извод може да се стигне при всяка една философия или религия.

Ако направим връзка с Луцифер, който е еквивалента на Сатана, имено за него се смята, че е носител на светлината.А в някои религии под "светлина" се разбира знание, истина.

Докато Христос е самият път, истина и живот, другия е само техен носител.Докато Христос говори за себе си чрез делата и живота си, другия просто говори за себе си. Но Иисус Христос отговаря и на двата профила.А дали това противоречи на концепцията за Логоса - Сина на Отца , определено.(Как така да се говори е грешно, та на ли Христос е Словото?)
И това е нормално, защото според Писанията и Светите Отци, Лукавия непрестанно се стреми да прилича на Единородния.
Нека да уточним за кое слово става дума, за "Истина, истина ви казвам, ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син." или за
"Йоан 2:6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.
Йоан 2:7 Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.
Йоан 2:8 Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
Йоан 2:9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше".

Според мен има две обяснения за противоречията.
Първото - според някои езотерични виждания Христос - Божият Син се е вселил в тялото на Иисус - човека.Ако приемем, че материята е от Сатана, а Духът от Бога, то в такъв случай би започнала една жестока вътрешна борба между материя и дух,между емоция и разум,между Бога и дявола.Какво по-голямо изпитание за човек, който обича тълпите и речите пред тях, да остане цели 40 дни в пустинята сам самичък.Борбата свършва, дявола (разума, човешката природа) е победен и вече ще не ще говори спрямо Бог,Божията воля (духът, емоцията, чувствата), което не отрича обаче ,че в Иисус се съдържат и двамата. Абсолютно богохулство, според редовия Християнин и според част от мен.

Второто обяснение е, че истината е друга.

Според мен,вярно е второто,защото каквото и да съм написал, каквото и да напиша, то винаги ще е грешно, защото е следствие от разума ми и съжденията, от предразсъдаците ми, от собствената и не толкова собствена призма, през която пречупвам всичко.Защото пиша това,което мисля, а не това, което чувствам.То е забутано от разума някъде дълбоко в мен и потъва все повече надолу с всеки прочетен ред, с всеки зададен въпрос и със всеки опит да открия смисъла на живота и същността на Бог.Дори и да не беше така, то не може да се опише с думи.

Та това ми е общо взето мнението ми за гностицизма и общо взето повечето философии и религии.Преди да ходя да вечерям, ще ви кажа здрасти, че забравих.
Здравейте, много ми е кеф, че има форуми в които може да се обсъждат подобни теми, надявам се да си допаднем.

Доста вода е изтекла, откак е отворена тази тема и откак са писани тук първите мнения, но пък и разглеждания въпрос е на порядъчна възраст, така че сигурно не е фатално след толкова време да се включа.

Цитат:

Когато човек обсъжда Учения като Будизма, Зороастраизма, Гностицизма и много други, включително и Християнството, се опитва да намира паралели и различия в тях. Паралелите са търсени, за да се намери влиянието на едно учение върху друго, а различията - за да се изведе едно от тях като НАЙ-ИСТИНСКО, чрез "грешките" и "недоглежданията" на останалите

Откривам и друга причина за търсене на паралели. Идеята не е моя, но пък и аз съм съгласна с нея. Приликите в тези дълбоки и древни учения се дължи на това, че те са различни времеви и пространствени прояви на едно и също, Универсално учение. И разликите се дължат на различните рамки. Или на недоглеждането на вторачващите се да търсят разликите. Понякога това е и от злонамереност. Понякога просто и от страх да не би да се провиди въпросното Универсално учение.

Цитат:

Истина е единствено Онова, което не анализира, а обяснява Своята Същност. Истината не възниква вследствие на АНАЛИЗ, а се ИЗЯВЯВА чрез Себе-споделяне. ................................ Аз винаги съм казвал: Ако искаш да убиеш нещо - АНАЛИЗИРАЙ го. Правете своите анализи за нещата, които ви пречат. Не АНАЛИЗИРАЙТЕ това, което искате да намерите. Вие още го нямате, а вече искате да го убиете...

Към което се присъединявам напълно!

И все пак? Познаваемо ли е непознаваемото? Може ли човешкото същество да се докосне до това, което наричаме Гносис? Най- вероятно не може. Но изглежда може да се остави самото то, човешкото същество, да бъде докоснато от Гносиса. Не виждам причини такъв процес да бъде ограничен в който и да е отрязък от време на човешката история. Може да се случи и днес. Как изглежда едно съвременно гностично учение? Вероятно ще можем да кажем точно толкова, колкото- как изглежда едно древно гностично учение. Защото такива учения не се предават с думи- казани, или записани. Такова учение може само да се живее. Затова е бил толкова магнетичен примерът на гностиците, затова са били и толкова преследвани!
Не бих искала да споря, или да доказвам нечия правота. Знам, че за всеки влак има пътници. Може би има хора, които ще поемат по пътя на съвременния гностицизъм. Ето една информационна нишка: www.lectorium-rosicrucianum.bg

Ние идваме на този свят да си спомним...
Н.Уолш
А спомняки си, ние ще се доближаваме до Него!
Когато не си спомняме се нуждаем от осъзнаване на това което става с нас: Вяра + Знание = Щастие
Нивидимото да го правим видимо, за да го видим и осъзнаем и да се приближим... до спомена, а не до истината.
Определено считам, че всички мисли на човечеството са спомогнали в сътворението на Вечното - Бог, защото той ни е създал, за да го създаваме. И някъде вътре в нас има това забравено знание и то подържа в нас един постоянен стремеж към търсене.
Проблемите ни произлизат от невъзможността да разбираме противоположностите като средство на проява на Цялото. Търсим винаги еднополюсни модели и Бог е плод на една такава наша представа.
Но той като една "невидима субстанция" как може да види своето съвърщенство? Как може да се проявява? Защото от резултата може да се направят изводи...
Същесвуват два свята - духовен и материален и една зона на проява им и ние се намираме в нея изживяващи животът си в търсене на спомена...
Затова срещаме трудности при описанието на този процес - Живот. Двата свята си имат своите правила и закони, проявяващи се в зоната на Живота и ние търсещи начин да изразим неизразимото. Трябва просто да научим езика на Вечното!
Любов и светлина

Ние идваме на този свят да си спомним...
Н.Уолш
А спомняйки си, ние ще се доближаваме до Него!
Когато не си спомняме се нуждаем от осъзнаване на това което става с нас:
Вяра + Знание = Щастие
Невидимото да го правим видимо, за да го видим и осъзнаем и да се приближим... до спомена, а не до истината.
Определено считам, че всички мисли на човечеството са спомогнали в сътворението на Вечното - Бог, защото той ни е създал, за да го създаваме. И някъде вътре в нас има това забравено знание и то подържа в нас един постоянен стремеж към търсене.
Проблемите ни произлизат от невъзможността да разбираме противоположностите като средство за проява на Цялото. Търсим винаги еднополюсни модели и Бог е плод на една такава наша представа.
Но той като една "невидима субстанция" как може да види своето съвършенство? Как може да се проявява? Защото от резултата може да се направят изводи...
Съществуват два свята - духовен и материален и една зона на проява им и ние се намираме в нея изживяващи животът си в търсене на спомена...
Затова срещаме трудности при описанието на този процес - Живот. Двата свята си имат своите правила и закони, проявяващи се в зоната на Животаът и ние, търсещи начин да изразим неизразимото. Трябва просто да научим езика на Вечното!
Любов и светлина