Труден

От малък искам да знам точно какво става с нас след смъртта.
Най-добрите средства за които съм чул са:
астрална проекция (излизане извън тялото) предимно от книгите на Монро...
медиумизма - от куп съвременни лигави медиуми ))
регресивната хипноза на д-р Майкъл Нютон (който връща клиентите си между прераждания, а не в някакви скучни минали животи)
медитацията

Има ли тук някой, който като мен иска толкова силно познание за отвъдния свят (да го наблюдава, изследва, опознава)? Ако има, да вдигне ръка, да мине крачка напред или нещо такова

А защо искам това ли? Защото като видиш какво става с различните хора след смъртта ще знаеш кой начин на живот води към добро, кой към лошо, а следователно ще разбереш как е разумно да живееш тук, за да ти е истински готино там.

Смъртта има две нива: смърт на тялото и смърт на Съзнанието.
"Тялото нищо не ползва. Духът е който Живее" е казал Исус.

Но Съзнанието е свикнало да се идентифицира с тялото, и когато тялото умира, Съзнанието, идентифицирайки се с него, също умира.
Съзнанието се САМОУБИВА чрез самозаблудата си.
Невежеството е СМЪРТ.

Може би някои ще си помислят, че това мое обяснение дава лесен път за Безсмъртие: достатъчно е да знаем, че Съзнанието не умира и ще живеем...

Не е толкова просто, Приятели.
Знанието за Живота не е ИНФОРМАЦИЯ, и информацията, която получихте по-горе няма да ви направи Безсмъртни.
Трябва да стигнете до Знанието, а до него се стига по пътя наречен Любов.

Truden написа:

Но Съзнанието е свикнало да се идентифицира с тялото, и когато тялото умира, Съзнанието, идентифицирайки се с него, също умира. Съзнанието се САМОУБИВА чрез самозаблудата си. Невежеството е СМЪРТ.

нямаш предвид, че има човек, който може да угасне, демек както невярващите мисля, угасваш завинаги, нали?
Неиясно се изрази. Стори ми се че оспорваш безсмъртието на човешката душа.

Смъртта е изгубването на личностното осъзнаване.
(тук не говорим за смъртта на тялото)

Човек е това, което има като знание и спомени в себе си.
Ако съзнанието е решило, че със смъртта на тялото ще изчезнат спомените и знанието, то значи е решило, че ще се загуби (то, съзнанието) като ЛИЧНОСТ.

Става това, което е решено от съзнанието.
Личността изчезва.
Остават "неорганизирани" спомени и знание, които се разстилат в Цялото и съществуват без личностна обединеност.
(Има спомен за люлка край морето, спомен за красива девойка, за страшна автомобилна катастрофа... като откъси от филм, които не са обединени от герой и сюжет)

Горното е споменато още от Исус в Евангелие на Тома:

Цитат:

4.) Стар човек натежал в години Няма да се смути Да попита седем дневно бебе, за Мястото на Живота. И той ще живее, А много, които са първи ще са последни, Обединени с Едното Цяло.

Truden написа:

Смъртта е изгубването на личностното осъзнаване. (тук не говорим за смъртта на тялото) Човек е това, което има като знание и спомени в себе си. Ако съзнанието е решило, че със смъртта на тялото ще изчезнат спомените и знанието, то значи е решило, че ще се загуби (то, съзнанието) като ЛИЧНОСТ. Става това, което е решено от съзнанието. Личността изчезва. Остават "неорганизирани" спомени и знание, които се разстилат в Цялото и съществуват без личностна обединеност. (Има спомен за люлка край морето, спомен за красива девойка, за страшна автомобилна катастрофа... като откъси от филм, които не са обединени от герой и сюжет) Горното е споменато още от Исус в Евангелие на Тома: Цитат: 4.) Стар човек натежал в години Няма да се смути Да попита седем дневно бебе, за Мястото на Живота. И той ще живее, А много, които са първи ще са последни, Обединени с Едното Цяло.

Моля те да ми отговориш съвсем ясно.
Смяташ ли, че има хора, които след смъртта на физическото си тяло, угасват завинаги, вече никога няма ад съществуват, все едно да заспят и никога да не се събуидят? Има ли окончателен край на животоа на който и да било от хората, на която и да било от душите?
И колко процента угасват (умират) завинаги според теб, ако има такова нещо?

Ти си цитирал моите думи с които отговарям на повторения от тебе въпрос.

КОНКРЕТНИЯ отговор е: ДА, има такива които умират и нищо не остава от тях като личности. ИЗЧЕЗВАТ, РАЗМИВАТ СЕ.
ИЗСЪХВАТ както капката вода изсъхва в пустинята.

Какъв процент УМИРАТ?
Много голям. По-големият процент се пада на МЪРТВИТЕ.
Не се наемам да дам цифра, защото никога не съм искал да го знам, и не съм си задавал подобен въпрос.
Цифрата е детайл без значение.

В целия този разговор от значение е само едно: четящият трябва да вярва, че може да Живее и след смъртта на тялото.
Единственото УСЛОВИЕ за постигането на тази "цел" е Любовта.

Гледайте на човека да себе си като на (потенциален) Бог, и вие ще станете Бог.

Здревеи ,Труден. Това е моят пъриви пост в този форум. И като едно начало в една нова "земя" ще споделя впечатленията си до тук.Сайтът е ВЕЛИКОЛЕПЕН и човек може да намери в него много ценна информация ,както и отговор на много от своите вапроси.Забелязвам също така ,че ти Труден се иззказваш от позицията на по-висш ... и не тарпиш много много хората с по различни възгледи.Но това е нещо напълно естествено във виртуалното ти царство.Авторитарен или не аз те намирам за доста знаещ (осъзнат) човек макар и да имам известни резерви относно твоята личност .... Та това са ми впечатленията до тук.А сега конкретно по темата :

Truden написа:

КОНКРЕТНИЯ отговор е: ДА, има такива които умират и нищо не остава от тях като личности. ИЗЧЕЗВАТ, РАЗМИВАТ СЕ. ИЗСЪХВАТ както капката вода изсъхва в пустинята.

Всъщност със всички се случва именно това!!! "нищо не остава от тях като личности" независимо колко живота са живели и до какво ниво на осъзнатост са достигнали. Егото е това което те кара да се надяваш, че ще живееш още и още именно с това съзнание, именно ТИ. А ти в момента не си нищо повече от един актьор. Колкото ида е дълга пиесата в крайна сметка ще захвърлиш сценичните дрехи и отново ще бъдеш СЕБЕ СИ. Така че драги LoveIsKeyToEden не мисля че това нещо трябва да те притеснява: да загубиш себе си значи да намериш истината

TiGer, виждам че знаеш доста за мене, а също и ПРАВИЛНИТЕ отоговри на поставените въпроси.

TiGer написа:

Егото е това което те кара да се надяваш, че ще живееш още и още именно с това съзнание, именно ТИ.

Егото е и това, което те кара да не се надяваш на горното. Егото е твоето ЗНАНИЕ, което е написало горното ти мнение.

Когато говориш за някое знание (като това за Бог), стоящо вън от твоето Его, то трябва да си МНОГО сигурен, че верния отговор не идва от НАУЧЕНОТО, а от преживяното (Видяно/Усетено).

Приятелю, мога да те наричам така, нали? Да егото е серьозен противник.Но и ти доста добре го разбираш. Едва ли обаче е то, което ме накара да напиша по-горното. По-скоро стремежа да си изясня някои аспекти от личноста на Труден.Това е което изобщо ме накара да пиша в този форум.Както разбира се и възможноста да говоря с доста "знаещи" и "усештащи" ,ще добавя "разбиращи" хора. А това дали аз зная или осъзнавам е встрани от идеята на форума като цяло.(мое мнение) Но ще ти кажа ,че съм повече открит отколкото потаен.И свобдно изразявам "себе си" ,а нека другите да решават прав ли съм, луд ли съм.Дали ме приемат не е най важното

Цитат:

.: От всичко, което казах и не казах, най-важното е това, което не разбрахте. :.

sorry ,че те цитирам но наистина е добро.
Та доста свободолюбив съм и се надявам да поостана в този форум. E хайде стига толкова ,че няма общо с темата .....
С уважение към всички другомислещи и много усмивки

В горния ми отговор употребата на "Его" в никакъв случай не бива да се приема като негативно.
Просто исках да наблегна на най-очевидния факт, че всеки изразява себе си като Его(Аз) по най-добрия начин който познава, и поради това, изглеждащ му като НАЙ-ВЕРЕН.

Между другото казано, твърдението че нещо НЕ СЪЩЕСТВУВА е по-неправдоподобно от твърдението, че то съществува.

Логиката е простичка.
Всяко твърдение, че нещо НЕ СЪЩЕСТВУВА идва от факта, че не сме го срещнали, преживели, усетили, видели...
Обратното твърдение идва от факта, че същото нещо е срещано, преживяно, усетено, видяно...

Още по-простата логика трябва да ни каже, че никога не бива да оспорваме нещо, което не сме преживели, срещали, видели, усетили...

Truden написа:

Гледайте на човека да себе си като на (потенциален) Бог, и вие ще станете Бог.

Труден, това девиза на Шиваитите(шайви), които обожават Господ Шива. за тях 'Бог' е БЕЗЛИЧЕН и всеки един от индивидуалните души може да стане Свръх-душа. Това нещо обожателите на Вишну, Върховният са определили, като майа-вади философия, която е много опасна за самата индивидулана душа, която попада във водовъртежа на ВЕЧНАТА ИЛИУЗИЯ(МАХА-МАЙА), използвайки материята не по предназначение(осъзнаване на себе си и на Върховия), а към духовно самоубийство. По принцип след този стадий на Сливане на индивидулана душа със Шива душите добиват куража на демони и се спускат в матеното битие да командват.

Бе ти второ мнение пишеш във форумите, и само демони от тях гледат...
Ти живееш с демоните, бе приятелю.
Исус е казал: "Където е мисълта ви, там сте и вие".