Труден

Темата излезе от своето съдържание. Жалко.

Не давам рецепти за медитация и не бих могъл. Всеки сам бели своите люспи, и колкото повече обели толкова повече сълзи се отделят, това е твърде мистично действие за да си позволявам да го описвам в подробности.
Казах в чата, че техниката се заключава единствено в това, как да поддържа човек свмоята хигиена. Когато каниш Бог, или Възлюбения/та, домът ти трябва да е чист. Това е. Душата в кочина не влиза, какво остава за нейния Творец...
Методите за почистване се основават както казах на закони, принципи и причини, които са валидни за всички. В моето изложение по тази тема съм наблегнал единствено и само на това.
Медитацията е онази степен на чистота, в която е възможно да се прояви Любовта. Самото действие-любене, е уникално за всеки.

Молитвата какво е, как действа, как се прави, какъв ефект произвежда, по колко пъти се употребява....и всичко свързано с молитвата, не бих могъл да коментирам. Тя е също толкова уникално действие и преживяване, колкото и медитацията. И молитвата обаче се вмества в закони и принципи и причини..., които са валидни за всички. Човек се моли сам. Христос даде само един съвет по отношение на молитвата, което е твърде различно от правила или техника, всички знаем това, че в тъмната стаичка трябвма да се моли човек, и съдържанието на молитвата знаем. Нищо повече от това. Това е принципа на свободата.

За мистичните преживявания може много да се каже. И кте на закони се подчиняват. За мистично преживяване не е необходимо дори човек да е религиозен, вярващ или какъвто и да е, съдържанието на преживяването е основното, което го прави мистично.
Има степени на дълбочина в мистичните преживявания. Колкото по-близко до Бог или Монадата е мистичното преживяване, т.е. колкото по-дълбоко е то, толкова по-аморфно е неговото съдържание, защото близостта до Бог лишава от всякаква форма или каквото и да е било, свързано със сетивно-аналитичните възможности на човека. Ясните форми, конкретността и точността в мистичното преживяване доказват липсата на дълбочина. Това аз няма да доказвам. Всеки може да опита това. И в двата случая обаче, спомена за мистичното преживяване е пълен. И от тук нататък следва трудното. Обличането на това преживяване и придаването на раираемо съдържание. Тук вече влизат възможностите на самия индивид, неговите познания, традицията, в която е расъл и възпитаван, познанията му върху символиката и възможностите за вграждане на съдържанието в познати неща. При все това, дори и големи мистици, признават, че въпреки всички усилия, остава една голяма част от мистичното преживяване, която не може да бъде предадена по никакъв начин, затова големите мистици- например ап. Павел, "поставят" "врати", през които достигналия до тях да може да премине и да разбере останалото...но и това не е всичко.
Сами виждате, че и в простите и в сложните неща, всичко опира до едно основно нещо- хигиената. Чистотата е в случая единствения критерий за обективност, тъй както белия екран в киносалоните...
Това е от мен, дано сега разбирането на предишния ми постинг се улесни в достатъчна степен.

Цитат:

Темата излезе от своето съдържание. Жалко.

Напротив.
Сега вече темата се изпълни със съдържание.

Изострих вниманието на Стела на последния цитат от Хермес:

Цитат:

29. Every essence is unchangeable. Всяка същност е непроменима.

Това изпълва темата с много голямо съдържание.

Медитацията като ТЕХНИКА не променя същността на медитиращият, а само му показва неговата Истинска Същност.
От което следва, че медитирайки за да се Просветлиш, ти си един смотан дечко.

Това, че отворих темата, за да споделя една моя опитност не значи, че давам СЪВЕТ за ПРОСВЕТЛЯВАНЕ

Ако разговорът е тръгнал в посока, как да медитираме за да се просветлим, вината за това не е моя.
И именно тази посока е, която извежда темата от нейното съдържание.

Ако искаш да поспориш за това, Крис, съветвам те да се обърнеш към Хермес

... Онзи ден написах отговор тук... и секунда преди да го постна, РС-то се саморестартира и всичко се затри
Дали пък -докато съм пишела- "РС-то" не е медитирало върху изписваното- и -свързвайки се с Божеството у себе си (разпознавайки Се)-
да е достигнало до безмислеността на това да се увлича в интелектуалничещ диалог, в който иначе всеки участник отрича интелектуалщината
(нито за секудна не забравям, че аз също съм участник в този точно диалог!)?

...ей...
Истината в спора ли се ражда?... в спора, замаскиран като "дискусия на Търсещи/Събуждащи се"?
Истината сочи ли с пръст, размахва ли пръст (като стрелкичка в тик-так-а на "правилност-неправилност"), назовава ли "смотаняк"/"пробуден", боядисва ли "добро"/"зло".................?

Знаете ли... понякога... в тишината на...
Просто в Тишината... чувам как Истината/Бог...
(наречето го както го вярвате- лично аз свободно използвам всички "назовавания"- по препоръка на Лекаря, който ме обучава в превенции на Масови религиозни неврози- това е новото "оръжие за масово поразяване с широк радиус на действие" на прословутия Милениум 2000)
... се изнизва на пръсти от териториите, където в нейно име се води канадска борба на аргументи и контрааргументи-
независимо дали това става на ниво "масата в селската кръчмица"
(и се търси истината за авторските права над произведеното от някоя крава мляко)
или на ниво "духовност"-
в търсене на истината кой е по-по-най-истински... и в името на доказване на тази "истинност" думите на "опонента" биват изкривявани с лекотата на От-Бог-Оторизираната-Ръка на Хефес...
А декларация за обич към "опонента" се стоварва победоносно върху "дискусионната маса" с тежестта на едно аукционно чукче "Sold!", с категоричността на едно "No more bets, thank you"... или със силата на поредния "аргумент в полза на..."
... само че... истината отдааавна си е отишла...
***
... Срещнах някои от вас в чата. Дали вие ми позволихте да достигна така надълбоко (нависоко) у вас, че да усетя "Божеството" у всеки един или "нещо" ми позволи (без ваше съзнателно знание)-
не зная... и не е важно
(с радост приемам, че лично аз нямам никакви "заслуги" за докосването- идеята за "заслуги" би накърнила радостта от преживяването на докосването)
Усетих и всички "люспи лук", през които преминах при това "достигане"... и -може би- усетих и сълзите- вашите- които съпътстват опита да се снеме някоя от "люспите"
(хей... аз също съм люспеста -много- и "сълзлива"- много... - не ви пиша от позицията на "Аз, която Съм..." с подтекст "над вас" или нещо подобно-
няма пространственост в това, което съм спрямо вас, вие- спрямо мен... и всички ние- един спрямо друг)
Усетих и... "люспи", които понякога сами си "залепяме"- и то в процеса на "обелване"-
заблуждавайки се, че "отГръщаме", всъщност "Вгръщаме...

Именно заради последните изобщо допуснах да се включа във форумите...
Опитах да оставя (споделя) тук "безгрижие", пеперуди, цветя, усмивки и сърца-
с риск да бъдат подложени на анатомичен разрез и анализ по "Трудната метода"
Реализиран риск.
Но какво от това? "Всяка същност е непроменима"- дори разпарчетосани и етикирани като "грешка" или "offtopic" или каквото и да е-
цветята остават цветя, усмивките- усмивки, сърцата- сърца...-
единствено възприятието на човека е, което може да ги види другояче...

Пожелах "чисти очи"... и пак го пожелавам

Съжалявам единствено за това, че допуснах за малко да се увлека в играта на "про" и "контра"- моя грешка
Помолих се за прошка и си простих. Простете ми и вие за това- който може.
***

Днес писах много- яко же последно.
Повече от вече оставеното тук от мен е излишно и ненужно- няма да губя ничие време, опитвайки се пак и пак по всевъзможни начини...
Всеки има свой ритъм, свое темпо, своя сетивност... (непроменими, да)
и аз нямам право, нито желание да насилвам ничия ръка да посяга, преди да е готова да докосне.

За "До_виждане" ("виждането"- вероятно Другаде и Другояче) ви оставям един цитат и един въпрос

... един цитат...
<<.....Анаами Баба учеше Анаами Дасс на изкуството на медитацията:
"Седни на тихо и спокойно място...по вечерно време,
можеш да стоиш или да отиваш за някъде, ако е необходимо това...
Затвори очи... или ги отвори ако ти се иска...
Събери цялото си внимание... т.е. разсей го... не...
Помни едно - дхяна трябва...
Оооо! Забрави за това. Донеси да ударим по едно мляко">>

Цитирано с ръце-душа в позиция "NAMASTE" към една Маргарита... МаргаритЕ...
(NAMASTE е поздрав от една непроменима същност към друга непроменима същност...- писах ви го в чата с други думи;
so, "обострянето на вниманието" е мил жест на... внимание, но... малко ми е излишен,
защото -при все коренни различия- аз отдавна "изрекох" "Namaste, Николай"- нима не бе чуто?)

... един въпрос...
... Постоянно пребиваващият у себе си
("себе-то си" ~ "непроменима същност")
медитира ли? ...

... едно "До Виждане"- без нито ДУМА за обич...-
само
(едно дете би сложило пръстче на монитора си- там, където поставям този ПРАВЕН имоушън... и...............................)
Пожелавам ви детска тактилност...

Ще отговоря с една моя опитност: Когато почуках на вратата на Хермес, готов да поспоря с него на воля, вратата се отвори от човек, в когото видях себе си...забравих за спора и тогава влязох при Учителя. При Него изучавам само две неща- стрелба с лък и билярд.
Това е достатъчно, напълно достатъчно за да направиш от двете едно и да станеш безсмъртен.

Мила Стеле (ssd),

Това, което ти ми каза с толкова много думи, понякога аз казвам на другите с три думички: Ти си Смотаняк

В Трудния Сайт има две мои книги, стихове, статии и стотици постинги във Форумите.
Аз съм във всичко написано от мене.
Идва един и ми казва, че е дошъл да провери ЛИЦЕМЕРИЕТО ми...
Е как да не кажа на такъв, че е СМОТАНЯК!?
Значи той не вярва на това, което съм написал, а иска да кажа нещо, което да му послужи да ме обяви за лицемер.
От Любовта ли идва този негов стремеж???
И когато му показах, че не съм лицемер, наричайки го СМОТАНЯК, той естествено не ме хареса...
Защото всеки харесва своето си.

Идва друг и ми иска доказателства за Христовото Възкресение...
Ми как да не му кажа, че е смотаняк???

Ама няма Любов, щом като ползвам тази думичка... така ли?
Сигурно ще имам Любов, ако лицемерно го изчеткам и го накарам да ме хареса, лицемерно съгласявайки се с част от неговите истини.
Аз не се съгласявам с ничия истина, освен с Истината на Онзи, Който ме е пратил.

А-а... ето, пак се ИЗДИГНАХ над другите с "Онзи, Който ме е пратил"...
Че даже се наричам Брат Исусов?
Защо?
Защото сме от един Баща.
Даже и да не съм...
Спомни си, че тези които разпънаха Исус не бяха съгласни със същите думи.

Има един Пътник - UG Krishnamurti, който нарича несъгласните с него с думата копелета.
Преди около половин година го чух за първи път в едно негово интервю.
Много се смях, и го обикнах.
Защо някои ме намразват заради толкова невинна дума - СМОТАНЯК???

Не ти харесва поучителният ми на места тон.
Защото не обичаш да бъдеш поучавана.
А не обичаш това, защото си много ГОРДА.
Правила ли си някога този самоанализ, и да стигнеш до този извод?
Би ли ме обикнала, ако стигнеш до него?

Не са много хората, към които лично съм отнесъл думата СМОТАНЯК.
Но са МНОГО хората, които я приемат като лична обида.
Задавала ли си си въпроса защо?

Лично тебе никога не съм наричал така, но не съгласявайки се с някои твои ИСТИНИ (и тези на твои близки хора), стана повод да се сетиш за моята ЛОША думичка
Питала ли си се, защо се люлееш между харесване и НЕхаресване?

О, знам, че последният ти постинг не е ЛИЧНО към мене
Но аз искам лично да ти кажа нещата, които приятелите ти премълчават пред тебе...

Цитат:

Числа 22:28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

Трябваше да послушаш рестартиралият се компютър...
Ако Бог може да накара ослица да проговори, за да бъде чуто предупреждението Му, то рестартирането на компютъра, не би Му било проблем
Опитвай се да виждаш знаците Му.

С най-добри благопожелания
Труден

" Бог не се почита с материални неща, а със съзнанието на човека. Не размахвайте свещи и благовония, не правете в дар цветя и храна. Той се открива без никакво усилие, когато се почита и само чрез самоосъществяването. Непрекъснатото и ненарушимо осъзнаване на обитаващото във вас Присъствие, вътрешната светлина на съзнанието, е върховната медитация и отдаване"

Махарамаяна

"...Защото върхът на злото е да не се познава Бога; а да си способен да познаеш Бога, да искаш и да се надяваш да Го познаеш, е пътят, който води право към Доброто..."

Корпус Херметикум

"Ако след това вие не сте равни на Бога, не можете да оцените Бога; защото подобното се познава от подобно..."

Корпус Херметикум


Върху написаното трябва да разсъждаваме и размишляваме от позицията, че това, което е описано тук, се отнася по-скоро до едно самовъзникнало "състояние на съзнанието", отколкото до някаква създадена "мисловна нагласа".

"Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите.
Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към Тебе.
Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките буболечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.
Бъди досетлив, какво Божият Дух иска да направиш.
Това е досетливост, да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите.
Любовта носи досетливост!
Любовта влиза в положението на всички!
За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, разочарования. Ако издържи всичко докрай и не се съблазни в Любовта- тогава иде посвещението.
Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота. Тя дава подтик дълбоко в душата на човека към Бога. Това е за оня, който разбира!
Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов, и дето е Бог, там е всичко!
Ученикът трябва да преживее стиха "Бог е Любов", за да може отчасти да приеме и почувства Любовта. Тогава ще бъде готов да издържа всички страдания.
Любовта е нещо Божествено! Ученикът трябва да прояви Любовта свобдно.
Има две крайности в Любовта: срам и безсрамие. И едното и другото произтичат от неправилното разбиране на Любовта. Но от двете- срамът е за предпочитане.
В Любовта трябва да изчезне всяка форма, а да остане само смисълът на нещата.
Ако ученикът търси форма в Любовта, той ще падне. В Любовта трябва да изчезне всяка форма!
Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа-механическа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три положения всички енергии се трансформират.
Ученикът трябва да живее в духовната и Божествената Любов.
Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената не се променя, нито се изменя, а само расте!

Душата живее в абсолютна чистота!
Когато ученикът възприема Любовта от Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава.
Учителят по име зове своите ученици.
Само Учителят дава Името на учениците си.
И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.
Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученика отива при Него.
Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя.
ЛюбовтаУчителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика."
Учителят

Връзката на написаното с темата е, че медитацията е учебен процес, най-голям "трансфер" на данни от Учител къвм ученик става по време на медитация.
Има само един Учител.

Връзката с духовните светове се изгражда на принципа на йерархията, а връзката на човека с Бог е директна- това е също "екстра" към медитацията.

Здравият човек контролира болката. Силен е огънят на Любовта и голямо каляване е необходимо за влизането в този огтън.
Когато някой те опари без да иска или пък съзнателно, сетивата ни отчитат болка и реакцията е отдръпване- рефлекс.
Когато някой неволно или съзнателно използва върху някой грубостта си чрез думи, този някой по закона на сетивата изпитва болка и реакцията е същата- отдръпване.
И в двата примера безлюбието е факт. Любовта обаче е съзнателен процес, в който неволности и случайности не съществуват. Любовта е съзнателен процес. При Любовта няма умишлено или несъзнателно причиняване на болка, макар и за този, който носи Любовта в себе си това да е без значение.

Медитатацията е метод за преодоляване на болката.

Медитацията е метод за сваляне на маските и за разкриване на истинските същности на нещата.

Медитацията е живот в Реалността.

Реалността е Бог.

"Преводачи" на тази Реалност могат да бъдат само тези, които в съвършенство са научили езикът с който Бог говори.

Причината за Реалността е Бог, в Реалността Бог се явява Принцип, а тук, в триизмерното ни битие, можем да имаме само Закона за тази Реалност. Закона не се тълкува, защото не е обект на правните науки и свеждането на нещата в тази крайност довеждат до болезнено чувство за въздействие на гравитацията.
Законът се изучава и се изпълнява, това действа антигравитационно и в същността си е дълбоко хуманитарно, дори бих казал неизбежно-хуманитарно.

За съжаление обаче физиологията на тези форуми е изградена на простите рефлекси, описани по-горе от мен, така че съзнавайки, че аз донякъде съм причина за възникване на подобни рефлекси, се оттеглям както от този форум, така и от всички, които са били обект на моето внимание.
Вече писах за философията на пъдаря. За нея не е необходимо нищо повече от як гръб и дебела кожа, аз обаче използвам гърба си за съвсем други цели, а кожата ми е нежна и гладка.
Сбогом. Имате думата*.

Много се изместихме от дискусията за медитацията, и мисля, че би трябвало това да се отдели като отделна тема, ако много се разтегне в тази непредвидена посока.

Разбирам те какво искаш да кажеш, Крисуне, ама и ти би трябвало да си ме разбрал какво съм казал в За Любовта и любовта

Очевидно е, че съм труден за някои...
Но иначе не бих бил Труден

ТРУДЕН,
Медитация..., практика..., с определени правила - на Изток в индуизма тя търси сливане с свещения Брахман, по на-Запад в исихазма и във въртенето на суфите търси сливане с Бог - ако има таквоз същество.. Има различни медитативни практики с различни резултати - суфистите постигат транс не освобождение, магьосниците съсредоточаване, исихастите върховно блаженство и Близост с Християнския БОг, Индуистите се докосват до данни които им дават инфо за повечко прераждания и се поуспокояват. Бедизмът използва медитацията за освобождаване от Погрешно Знание и Желание - съответно страдание.
Техниката за която говориш ти каква е - как се диша, защото това е важно, и ако ти се допикае по време на медитация какво правиш??? Преди да се контролира движението на ума, се започва с правилно действие, Буда казва - правилно дишане като добавка...Ти говориш за спиране на потока от мисли - нали се усещаш че говориш но само ей тъй теоретично за това какво трябва да постигне медитативната техника в будизма. Именно от тях се освобождаваш по време на медитацията и от думите и представите - за да започнеш да възприемаш Вселената - будистите не затварят очи по време на медитация, нито се "абстрахират" от света навън. - затвориш ли очи в Дзен манастира до теб се приближава монах с бамбукова пръчка и те плясва зад врата ... Защото затворените очи означават че няма"правилно съсредоточаване" . Дишането е основното в старта на една медитативна техника - контрола над вътре и вън - да не минават усещанията през погрешно възприятие и представи. Исихастите са казвали цялото Отче наш по време на един цикъл на вдишване. Друг основен момент да се "прочисти" и да се спре движението на ума е да се освободи той от ЦЕЛ - медитацията разширява съзнанието, вниманието се разпръсва и вие чувате как паячетата си говорят по между си и как камъните си обменят електрони - това е да си в медитация..ако виждаш разни странни неща и имаш възприятия които иначе нямаш - разни светлини и гласове БОжествени - значи не си освободил ума си а си го НАСОЧИЛ в нещо - демек медитирал си върху - определен обект - тогава съзнанието се движи в определена посока...такава медитация може и да ви отведе при Бог или каквото искате - тя е един вид автохипноза - и ви отделя от реалността - демек Труден - ти за каква точно медитация говориш..Защото има сто хиляди вида - йога-медитацията е например отнесена към тялото и чакрите...
Например някои просветлени си медитират докато си чистят градината с бонзайчета....
Та виж сега - медитацията не е важна - понякога реалността хоп - пада ти на главата и те среща и ти щеш не щеш трябва да се изпразниш от глупостите в главата си за да се справиш и оцелееш...
ТРУДНО знание с медитация няма да намерите - виж с ТРУДНО ВЪРТЕНЕ около някоя идейка - тогава може да се породи такова страховито възприятие и "ЗНАНИЕ" че да се самоубедите че сте разбрали онова, което ако се разбере ще си изгуби презназначението
ТУка с ТРУДНОТО на МЕдитацията заТРУДняваш обиколните ти хора да си мислят че за да разберат трябва да медитират някак си...
Но ти не можеш да ми покажеш плясъка на една ръка нали???

Всъщност МЕДИТИРАЙТЕ, ама преди това е най-добре да сте били в кенефа щото без да сте се научили да стискате няма как да стане А ТРУДНИЯ явно няма намерение да обясни тая практическа подробност

Ananda, не изтрих горното ти мнение, защото в него има сериозно казани неща.
Следващият пътн няма да се съобразявам с това, и мнението ти ще бъде изтрито.

Не използвай неуважителен език, с който предизвикваш подобни отговори от другите посетители.

Предупредена си!

На въпросът ти за дишането в моята медитация (не вярвам да е само моя),
ще кажа следното.
Изработването на техника за "отхвърляне" на мислите, незабелязано регулира дишането в ритъма на "изхвърляне на зад".

Дишането е резултат на външни и вътрешни дразнители и състояния на съзнанието.
Не се диша учестено за да се ядоса човек, а когато е ядосан, диша учестено.

Лично аз, често пъти излизайки от медитация, осъзнавам, че не дишам.
Но обикновено дишам, без да осъзнавам това

Пранаяма е нещо съвсем различно, и не е бил обект на дискусията ни до сега.

Начина на поднасяне на информацията е въпрос на избор и всеки трябва да приеме нещата не личностно, а като по друга форма на емоционалност. Когато има форма на несъгласие с дадено мнение или разбиране трябва да уважим своята толерантност и се помъчим да разберем информацията правилно. Обективно отношение трябва да имаме само към информацията независимо дали е поднесена от видни учени, пророци, богослови или са акт на творческо съзидание. Когато именно информацията е собствена и се нуждае автора от разбиране, то риска, който е поел е огромен - могат спокойно да го разпънат като при това околните от раните му да се лекуват. Така всеки автор на информация може да бъде в един момент проповедник, а в другия момент ближещ от раните от този дето са го разпънали. Приемете думите ми в най лошия им смисъл като суфизъм за да дадем възможност в случая на Ананда да ни осветли с нейната си информация. Впрочем бих се зарадвал и на нещо постигнато от самата нея което ще ми бъде на мен интересно - твърде много думи употребих не за да налагам мнение, а просто да помоля за разбиране и толерантност.
С уважение към всички дето сте сътворили тая тема

Медитация върху дъгата


Сега ще ви дам едно упражнение - медитация върху дъгата. Ще медитирате върху дъгата дотогава, докато създадете в ума си красива картина за нея.Това упражнение може да отнеме на някой една, на други две, на трети три години, докато в ума им се създаде тази красива картина, но те трябва да работят в това направление. Някои пък могат да успея в кратко време - това зависи от способността на ученика да се концентрира. Значи всеки ден трябва да медитирате върху дъгата, докато в ума ви се създаде жива, ясна картина. Ще си я представяте такава, каквато сте я виждали в природата с всичките и цветове. Това упражнение ще послужи като стимул за развиване на въображението във вас. За окултния ученик въображението е необходимо, понеже то е майка на идеите. Когато медитирате върху дъгата, ето какви картини можете да си представяте:
за запад - Слънцето, на изток - черен тъмен облак, а дъгата - от север към юг, след ситен пролетен дъжд. Или на изток е ясно, а дъгата се явява на запад.Изобщо, каквито положения да заема в ума ви, един ден дъгата трябва в душата ви така , както изгрява в природата. Като медитирате по пет, десет минути на ден върху дъгата, ще видите как незабелязано, естествено в ума ви ще се появи образа на дъгата. Като медитирате, ще затваряте очите си да виждате образа на дъгата ясно ,картинно, В първо време ще си я представяте умствено, тя няма да бъде ясна, но след време ще изпъкне добре, и то такава , каквато е в природата - жива, реална. Най-доброто време за медитация е сутрин или при всяко добро разположение на духа. За резултата на упражнението не мислете. Какъвто и да бъде резултатът , все ще спечелите нещо, но няма да загубите. Освен сутрин, може да медитирате преди обяд, няколко часа след ядене или вечер преди лягане. Всеки е свободен да избере онова време , което е най-добро за него. Добре е да нарисувате дъгата, винаги да я имате пред себе си. Още по-добре е да наблюдавате дъгата след всеки дъжд, да запомните обстановката, условията, при които се е явила.Дъгата ще внесе в ума ви нов елемент.

Натъкнах се на нещо "ново" и открих доста познати неща
Погледнете, може би ще ви е интересно


Техники

http://www.inchaos.hit.bg

Alison Motluk
Медитацията прави повече, отколкото да се чувстваме добре и успокоени, тя ни прави да действаме по-добре- и засяга мозъчната структура, установиха изследователи.
Хората, които медитират казват, че практиката възстановява тяхната енергия и някои твърдят, че имат нужда от по-малко сън като резултат. Много проучвания са установили, че мозъка работи различно при медитация- формата на мозъчните вълни се променя и дейността на невроните се синхронизира. Но дали медитацията наистина дава възстановителните свойства на съня задълго не бе изследвано.
Така Bruce O’Hara и колегите му от Университета в Кентъки в Лексингтън, САЩ, решили да изследват този феномен. Те използували добре известния „тест за психомоторна будност”, използуван за оценка на ефектите на сънливостта върху мозъчната активност. Доброволците гледали LCD екран и натискали бутон при появата на образ. Обичайно хората имат 200 до 300 милисекунди за отговор, но нуждаещите со от сън имат нужда от повече време за отговор и понякога пропускат показания им образ.
Десет доброволци били тествани преди и 40 минути след сън, медитация, четене или лек разговор, като всички доброволци опитали всичките състояния. 40 минутна дрямка е известно, че подобрява работоспособността (след час или повече за възстановяване от умората).Но което изненадало изследователите било, че медитацията била единствения способ, водещ веднага до отлична работоспособност, макар никой от доброволците да е нямал опит в медитацията.
“Всеки един показа подобрение ,” каза O’Hara. Подобрението било дори по-драматично след безсънна нощ. Но той добавя:“Защо се подобрява работоспособността, ние не знаем.” Колективът сега изследва тренирани в медитация, прекарващи няколко часа в ежедневната си практика.
Развитие на мозъка
Какъв е ефекта на медитацията върху мозъчната структура бе също обект на разискване. Сега Sara Lazar от Масачузетската обща болница в Бостън, САЩ, и колегите й използували ядрено-магнитен резонанс да сравнят 15 медтиращи с опит 1-30 години и 15 немедитиращи.
Те открили, че медитацията наистина увеличава дебелината на мозъчната кора в области, отговарящи за вниманието и обработка на сензорна информация като префронталния кортекс и дясната предна инсула.-/ паранормалните центрове в дясно слепоочие-бел.ред./
“Вие ги тренирате при медитация и те стават по-големи,”казва тя. Това твърдение е подобно на други проучвания, че талантливи музиканти, атлети и лингвисти имат удебеляване в съответни зони на мозъчната кора. Това е по-нататъшно за доказване, казва Lazar, че йогите “не седят само, без да правят нищо".
Растежът на мозъчната кора не се дължи на растежа на нови неврони, а на по-широки кръвносни съдове и подпомагащи структури като глия и астроцити и увеличаване на разклоненията на нервните клетки и техните съединения помежду си.
Нови проучвания са били изнесени на годишната среща на Общността по Neuroscience във Вашингтон.

Не съм прочел всички мнения, но все пак ще изразя собствената си позиция.

Медитацията е изкуството на свободата и екстаза. Думите са просто недостатъчни за самото му описание. Единствено самото преживяване може да даде представа за същността му. Думите са нищо...

По принцип медитацията представлява навлизане в най-дълбоките дебри на аз-а, там където границите се размиват и самото опредление "аз" губи своя смисъл. Медитацията представлява разрушение, но също и възраждане. Медитиращия умира и се възражда от пепелта на мъртвия си "аз" като феникс. Въпреки че и самата дума "възраждане" е погрешна. Човек е това което Е и винаги е бил това което Е. Може да се каже най-просто, че илюзиите отпадат, азът се разтваря и се открива истинската ни същност.

Неслучайно се казва, че медитиращия достига Бог. Бог е всичко, медитиращия става едно с всичко, медитиращия става БОГ - всичко е едно, всичко е БОГ.

Медитирайки, човек осъзнава абсурда и че целият живот и цялата му представа за света е била просто един абсурд - игра на ума. Нищо няма смисъл и нищо не е такова каквото сме си мислели - Ха, Смях

Медитацията е щастие и живот )))) Трябва да се усети, за да се разбере, какво блаженство е просто да БЪДЕШ !!!

Малко май се отплеснах.. Та както и да е... Изкуството на живота се крие в медитацията.... Естествено, ако имате достатъчна смелост преди това да се самоубиете ХХАхахахахХХАхахахХАХх