Труден

Truden, не мога да се освободя от мислите си Опитвала съм и преди, не точно с цел медитация, просто така, търсех спокойствие. След като прочетох твоите съвети опитах пак, но не мога да изгоня мислите си В най-добрия случай си мисля "Дали вече ги изгоних?" или "Не се получааааваааааа!", което са досадни мисли. Никога не мога да се освободя от себе си. Може би не мога да се отпусна достатъчно.... не знам..... Какво да направя?

Толкова искрено и мило ми прозвуча твоето оплакване, Биси...

Виж сега...
Когато човек реши да медитира, трябва да е наясно, че то не става от първият път, както и много други трудни неща в живота ни.
Но и като казвам, че медитирането е ТРУДНО нещо, не се лови ДИРЕКТНО за думата.

Всяко трудно нещо е такова поради УСИЛИЯТА ни да го направим лесно.
Не се НАПЪВАЙ!
Приеми го като игра. Като сутрешен или вечерен душ - може и да се пропусне.

Клопката на медитацията при начинаещият е, че той очаква да УСЕТИ, или да "ВИДИ" как ще остане без мисли.
Естествено това очакване е анти-логично...

Ако използваш моята техника, с прогонването на мисълта покрай главата или "през главата" си, просто се дръж в това "движение" да гониш мисълта "назад" през, или по край главата си.

Предполагам, че и това в началото няма да ти е лесно, защото пак ще се отплеснеш да мислиш за нещо друго, и да забравиш да го изхвърлиш на зад, но това не е беда.(начинаещият по някога си "прави"мисли, които да гони, и незабелязано се оставя на "не направената")
Ден след ден всичко ще се изглади...

Не се отчайвайте от първите си "неуспехи".
Има хора, които медитират десетилетия без никакъв успех, но все още продължават да го правят.

Основанта грешка, е че се очаква някакъв УСПЕХ.
Нищо не очаквай.
Прави го като миенето на ръцете: нещо необходимо, но ползата от което е не да се почувстваме добре в момента, а да се предпазим от евентуална беда.

Самият факт, че сте се заели да медитирате е вече много голямо ваше постижение. Фактът, че не се отказвате е още по-голямо постижение.
Какво ще дойде от това не бива да бъде обект на вашите очаквания.
То може да е дошло или да дойде без дори да знаете за това.

На края на този мой отговор ми се иска да ви дам нещо казано от Кроули:

Цитат:

ПЛАНИНЕЦЪТ Съзнанието е болестен симптом. Всичко, което се движи добре, движи се без воля. Всичкото умение, всичкото напъване, всичкото намерение е противоположност на лесното. Практикувай хиляди пъти, и става трудно; хиляда хиляди, и става лесно; хиляда хиляди и хиляда хиляди, и вече не си Ти, който го прави, но То, което прави себе си чрез тебе. До тогава, нищо направено, не е направено добре. Така говореше ФРАТЕР ПЕРДУРАБО, докато скачаше от скала на скала в морената, без дори да погледне надолу.

Желая ви Успех

Да, Биси, и аз от известно време се опитвам. засега нищо не се получава. Както казва Труден, не се напъвай. Нищо не очаквай. Аз го правя за удоволствив. Това е хубав начин да останеш насаме със себе си.

Truden написа:

Понякога може да се случи да получиш вътрешно "виждане" на тъмнина в която се реят разноцветни "облачета". В тази празнота обикновенно нищо не се вижда, а кара вниманието ти да се ангажира с "видяното" в празното. Имаш усещането, че виждаш наистина, макар и със затворени очи. Можеш да останеш в това състояние и да "разглеждаш" празното в което си, но следващият път се опитай да не "отидеш" пак там. Губене на време е, и затлачване в празни надежди, че може да срещнеш нещо в това място. А може и да срещнеш... Аз още не съм виждал там нищо.

Въпроса ми е как точно може да се опиташ да не отидеш пак там...На мене ми се случва всеки път и наистина си ангажирам мислите с видяното.Но как да направя избор къде точно да отида?И как мога да се опитам да не отида пак там.
Имаш усещането,че се движиш,че облачетата се движдат,но нищо свързано виждаш там....

Цитат:

Но как да направя избор къде точно да отида?И как мога да се опитам да не отида пак там.

Не мисля, че може да се направи ИЗБОР по време на медитация.
"Изборът" се прави преди да почнеш медитирането.
Просто си пожелай да не отидеш на това място.
Много често това работи...

Поздрави на всички участници в тази тема,
Прочетох внимателно мненията ви. Надявам се да не притесня никой с моето мнение. Темата е наистина много сериозна, и актуална.
Времената в които живеем са много динамични, намирането на спокойно място е проблем за мнозина, а и освен от собственото съзнание, при медитацията трябва да се изключим и от общата мисловна мрежа- като част от обществото, щем не щем ставаме част от тази мрежа, било в семен, квартален, градски, национален, континентален че и световен аспект на това понятие.

Има много написани книги за медитацията, предложени са много техники за медитиране, описани са състоянията в които "трябва" да навлезем при медитация....има източни, западни, смесени и пр. гледни точки по този въпрос.
Но, въпреки огромното количество книги по въпроса, той си остава неизяснен. Много съм се питал, поради що се получава така, и доста време не можех да си отговоря нито правилно, нито разумно.

По случайност ми попадна една книжка (поредната) за медитацията, в която не намерих нито една рецепта, нито една техника, но открих няколко хубави мисли, които ме стимулираха да открия най-накрая отговора на въпроса ми. Автора на книжката се казва Шри Чинмой, и явно е доста известен човек- музикант, спортист, членуващ в ООН, композитор, духовно богат и извисен човек.
Ще цитирам няколко негови мисли, тъй като моите думи не биха могли да облекат така красиво едно всъщност простичко и истинско съдържание.


"Какво е медитацията? Медитацията е себепробуждането на човек и Себепредлагането на Бог. Когато себепробуждането на човека и Себепредлагането на Бог се срещнат, човек става безсмъртен във вътрешния свят, а Бог остава осъществен във външния свят."


"От духовна гледна точка всеки търсач е начинаещ. В момента, в който поискате да напредвате постоянно и непрекъснато, вие оставате вечен начинаещ."


"Без подготовка няма опит. Без опит няма прогрес. Без прогрес няма съвършенство. Без съвършенство, няма удовлетворение"


"Вашият ум има поток от въпроси. Но има само един учител, който може да им отговори. Кой е този учител? Вашето любящо тишината сърце."


"Ние се концентрираме, защото искаме да достигнем Целта. Ние медитираме, защото искаме да живеем в сърцето на Целта. Ние съзерцаваме, защото искаме да останем Целта."


"Концентрацията е стрелата. Медитацията е лъкът."



След тези мисли, мисля че се оформя едно отношение, което разчита на собствения подход, успехът в медитацията е основан именно на това, че всъщност Универсални методи няма, универсални техники няма.
Има обаче определени закони, които са универсални, има определени принципи, на които се дължат тези закони, които също са универсални, и има съотвитни причини за принципите и законите, които също са универсални.
Правилното отношение към медитацията зависи от познаването на тези закони, достигането до принципите....и причините, което е едновременно и процес на учение, и на медитиране (тук медитацията може да се сравни с нещо като най-възприемчиво към познания състояние), ето защо, някои техники може да са подходящи за определен теп хора, други- за друг тип хора.
Не мога и не искам да отричам техниките, те са важни дотолкова, до колкото могат да допринесат нещо в направление на дисциплина, проява на воля, търпение, т.е. подготовка за този процес, който определяме като медитация. Аз не искам да класифицирам нещата, но за по-голямо разбиране ще разделя медитацията на две големи групи.
В първата бих включил всички дейности, техники и т.н. способстващи концентрирането на ума, или както може би е по-просто да нарека- Активна медитация; а втората група- Пасивна медитация, в която е важно да се наблегне на момента със "разпускането" на съзнанието.
Има различни начини за стимулиране и на единия вид процеси в насока концентрация, и в на другия вид- релаксация, или разхлабване. Тук се включва цял арсенал от средства и методи, които човек трябва да подбере внимателно, за да отговарят те на неговото ниво, на неговите нужди и потребности, и на неговите възможности...било самостоятелно, било с помощта на наставник и/или учител. Но, това още не е медитация.
Истинската медитация настъпва едва тогава, когато без страх и тъмнина, престъпим на крачка в любовта и светлината...това е твърде индивидуално състояние. Всеки може да навлезе различно навътре в тази Любов и в тази Светлина, и да удовлетвори себе си с толкова Истина, колкото е навлязъл в Любовта и светлината.
Може да минат години, докато този процес настъпи, но е възможно и след месец да се случи.
Може би единствения правилен подход към това явно важно мероприятие, наречено медитация, е еквивалент на едно малко голямо героиство на човека, което той трабва да извърши за себе си чрез себе си и през себе си.
Привържаниците на методиките и техниките може и да не се съгласят с мен, тези които описван подробно състоянието на "медитация" също може и да не се съгласят, аз и с едните и с другите бих се съгласил, дотолкова, доколкото е необходима детската количка на едно дете....едва ли двугодишно хлапе често се вози на количка, а да не говорим за тригодишното...но до тогава и за детето и за родителите му е по-добре да се ползват от количка (или каквото и да е преносно/превозно средство).
Хубаво е някой да сподели своя опит, и дори не само хубаво- това е нещо прекрасно; не съм срещнал човек, който да не е останал впечатлен/удивен от красотата на Душата си, и от чистотата на сърцето си, но границата между споделяне и "даване на рецепти" Е ТВЪРДЕ ФИНА, лесно се преминава, било от страна на споделящия, било поради настояване на "впечатлените", било поради двете...
В крайна сметка е абсолютно недопустимо човек да извършва каквито и да е неща върху или чрез себе си, които да са против волята му, или да му причиняват излишно страдание...да не говорим за психични, физични и прочие неща...
Всичко трябва да се прави от желание, със желание, да носи радост, да не отегчава, да не разболява, да носи удовлетворение, да запълва малко по малбко едно празнина, която се нарича "Аз Съм", и която е може би причината да се захванем точно с това...


Според мен не трябва нито да се критикува, нито да се хвали някоя техника или някакво методика. Ако тя отговаря на минималните изисквания при даден човек, като по-горните, добре, тя е помощник, ще свърши работа, после следва по-нататък...може много помощници да са нужни или дори задължителни.

Да приемем или да не приемем така нещата?- Въпрос на воля и желание. Преди да се спуснат да изследват морските дълбини, или космоса, или човешката ДНК....хората трябва да са добре подготвени, без подготовка вероятността за успех е минимална, а очакванията за такъв- нереални. Без подготовка човек може да стане само камикадзе...макар и да това да не съм толкова убеден.


Благодаря ви на всички от все сърце за това, че такава тема има, и поне досега, не е напълнена с излишни спорове и диалози, или нещо такова. Много бих се радвал, ако това място се превърне в мястото на споделяне, но без рецепти (може да се опише и начина, но не и да се натрапва или да се осъжда друг такъв..), мисля си, че само в такова местенце можем да разберем колко различни, уникални и красиви моменти, преживявания, знания, постижения и т.н. разкрива този процес, който наричаме медитация. Тук може някой да се роди, или да проходи, или да тръгне на училище, или в университета, или...да влезе цялостно в Живота...

Желая на всички ни да бъдем здрави, да бъдем постоянни, да се подготвяме, да изучавеме, да практикуваме и да споделим това с ближните си, без корист, без рецепти и поуки, просто така, по братски, с простотата, удобството и неограничените възможности на любовта.

Здравейте,
интересно и поучително е споделянето на собствения опит.
Приемам схващането, че медитация, молитва и слияние са различни неща.
Според мен медитацията е начин да хармонизираш физическите сетива. Ако се получи резонанс се долавят разни нива на мисловни, емоционални потоци. Но медитацията откъсва някак от ежедневните отговорности. Допада ми притчата, че колкото по-дълго медитираш на ден, толкова повече години ти трябват за Очистването.
Защото очистването на душата е в контакта със заобикалящите ни души. Дори съзерцаването на природата не ни развива, а подобно на медитацията само ни хармонизира.
Мисля, че молитвата свързва душите. Пребивавайки в молитвено състояние също не се развива душата, но прелива някак по-топла връзка между душите. Молитвата е нужна нам, а на на Отеца. Той прекрасно знае какви са нуждите ни. Споделям схващането, че общуването с думи е твърде грубовато за Неговите вибрации.
Слиянието е състояние, което ни свързва със Силата идваща от Сина. То е възможност да получим недостигащата ни частица, за да преодолеем нещо в себе си, след като сме положили всички усилия. Слиянието е състояние обединяващо, единяващо.
Докато медитацията е сякаш отделяне от Цялото, а не сливане с него. Или поне с такова впечатление съм останала от обясненията прочетени за нея.

Да четеш за Медитацията не значи да си в медитация.
Можеш да знаеш много неща,но колко от тях си вкусил ?

Не знам дали концентрацията е стрелата,но мен никъде не ме е отвела.
Самата концентрацията те изолира,спира вниманието ти върху нещо,а медитацията е липса на всякакво внимание и отвореност.

А за молитвата ...
Отца ми знае преди да изрека или не изрека дума от какво имам нужда.Молитвата ни дава увереност,че сме по-близо до него...

Нека ви задам един въпрос :
Чувала съм да се казва,че медитацията е за интелигентните,а молитвата - за обичащите ?
Как го интерпретирате?

Здравейте Masics,
Интересно е мнението което изказвате. И все пак разлика има.
Във никакъв случай не считайте моето мнение като единствено и вярно, просто искам да внеса яснотата, която лично аз придобих по този въпрос след доста време лутане, скитане, съмнение и недоверие.
Медитацията е процес, при който има нива, преодоляването на които обогатява и разкрива постепенно универсалността на понятието Бог, Вселена, ако щете и на Човека- явяващ се също едно понятие, което не бих казал, че е изяснено до край.
Основното при медитацията е познаването на функцията на нашия собствен ум, или съзнание, след което то може да бъде преодоляно или игнорирано; след като се освободим от ограничението на съзнанието, навлизаме в състояние на медитация и правим крачки към опознаване на това що е свобода, що е Вселена, що е Бог...медитацията е ключ към "времево-пространствения континуум".
Макар и да не съм съгласен с точността на това понятие, то отговаря на изискванията на тази тема.


Медитацията е именно онази предпоставка, която е необходима за да можем да попаднет там, в този времево-пространствен и т.н....., и от там започва интересното. След всяка медитация като правило, или дори като закон, е настъпване на разширение на съзнанието, неговото обогатяване, запознаването му с нещата извън него, като например Бог...след всяка медитация това разширение на съзнанието ни прави по-съзнаващи и по-приближени до Онази Първа Причина на всичко и всички. Медитацията е процес, в който също така ние опознаваме това, което сме всъщност...в процеса на медитация няма минало, настояще и бъдеще, всичко е една реалност, в която можем да възстановим собствената си цялост. Ние сме множество от образи, живели през различни времена, но нашата душа е една и съща, и именно нея можем да познаем и да накараме да "слезе" в нас и да пребивава непрекъснато в нас- това е предпоставка за другото, което извън медитацията извършваме, а именно молитвата. Лично аз оприличавам медитацията на процес, в който ние сме съд-чаша, изпразнена от "съзнанието", в която чаша Бог влива от Своята Любов и ни изпълва, а молитвата е тъкмо обратния процес- ние изпрлазваме чашата, т.е. провеждаме Любовта Му, или ако щете споделяме я с Него в нашата съзнателна молитва...
...Молитвата като процес, е активно проявление на това, което е придобито по време на медитацията. Няма да описвам точно какво е молитвата и това как, кога и защо човек се моли, за това има прекрасни описания, вземете например това, което Учителя Беинса Дуно споделя за молитвата. Аз не бих могъл да поучавам, нито да претендирам за ниво, от което да давам подобни обяснения. Единственото, което съм разбрал, че молитвата представлява съзнателно насочване на придобитата по време на медитация Любов- сиреч, дава й се направление.
Истинската молитва е изпълнена с Любов, и представлява общуване на човешката душа с Бог; медитацията обаче е процеса, който осигурява именно това- и душата и Любовта се придобиват чрез медитация.

От всичко казано до тук, явно е, че не може само с медитация, или само с молитва, и двете са необходими. И в двата случая човешката воля може и трябва да се прояви в двата си аспекта- воля, насочена към това, да се осигури "пасивност" и възприемателно състояние, а във втория случай- волята се изявява активно, проявявайки съзнателно възприетото при медитацията.


Съзерцанието е също едно понятие, което сигурно би довело до дискусия, но няма да се спирам на него. Ще кажа само, че този, който е тръгнал по Пътя и е със признат "статут" на ученик, използва тези три процеса в хода на своето развитие и духовно израстване.

Както писах и в постинга си по-горе, това са твърде уникални и индивидуални процеси при всички, но всичките те се подчиняват на Вселенски закони, принципи и причини. Ще посоча само пример с музиката. Законите, принципите и причините в музиката са общовалидни за всички, но всеки един музикант може да прояви себе си така, че да се отличава от всички други, при все че всички спазват тези "правила" на "играта".

Освен това, медитацията е учебен процес- по своята същност тя е едно възприемателно състояние, и поради това, тук идва и мястото на учителя или наставника. Човек се моли сам, но не може да се научи да медитира сам, поне в голяма част от случаите това е така, тук могат да се изложат редица факти в това направление, но не считам че би било необходимо. Дори и най-опитните алпинисти не "превземат" върховете сами. "Водач"- това е може би най-точното определение за "опитния", който води "учещия" стъпка по стъпка във този "времево-пространствен континуум".
Освен това, което писах, има и още доста неща които бих могъл да кажа за медитацията. Често под медитация се разбира състоянието на релаксация или шавасана, както е известно на изток, или навлизане в астралния свят- съноподобно състояние, което се дължи на "грешка" в подхода към тази практика, още й изпадането в автохипнотично състояние, в което може да бъдат създадени редица програми в подсъзнанието и да бъдат изпълнени в съзнателно състояние....всичко това не е медитация.

Има различни видове медитация и различни практики. Най-общо се делят на активни и пасивни техники. Активните изискват умениие за концентрация на съзнанието върхо нещо конкретно, при което "второто" внимание необезпокоявано приема своя урок; пасивните техники не изискват концентрация, а по-скоро разстваряне на съзнанието до степен на невъзможност да попречи на "второто" внимание да се "обучава".


Лично аз практикувам и двете. Зависи от целите, които съм си поставил. Например при т.нар. чакра медитации, след предварителна оценка на състоянието на дадена чакра (или на всичките) се избира съответния подход. Ако съответната чакра която ни интересува е блокирана или нехармонично функционираща, предпочитам активен подход в медитацията до постигане на хармонично функциониране; след това е удачно да се прилага пасивния подход- няма нещо по-приятно да разствориш съзнанието си изцяло и напълно в една хармонично функционираща чакра-структура.

За всичко това обаче е необходимо освен желание, още и дисциплина. Истинско медитативно състояние се постига при постоянство, воля, и следване на определена цикличност и ритмичност...пак ще обърна внимание на законите, принципите и причините, които са валидни за всички, ако и подходът да е нещо индивидуално и уникално.


Винаги съм се питал защо например на изток, будистите например, в своите мистични преживявания по време на медитация виждат или най-често чуват неща, излизащи от техните божества, при християните-католици, православни и др. най-често образите са на Христос и/или Богородица, при кабалистите- това е пророк Илия...
Не бих могъл да отговоря категорично, но поне мога да споделя това, което съм установил. Описаното по-горе явление зависи до голяма степен от това, от какво общество произхожда ученика, каква е основната религиозна платформа в това общество, със всичките символи, които традицията е запазила, развила и включила в употреба при този род занимания. Трябва да отбележа, че колкото по-ниско е достигнатото при медитация "ниво", толкова по-ясни са и образите и звуците, които възприема медитиращия или "попадналия" в мистично преживяване. Колкото по-дълбоко е нивото на медитация, толкова по-аморфна е структурата на мистичното преживяване, и при все това, след излизането от това състояние спомена е пълен. Следва най-важното- превода на това аморфно мистично преживяване в нещо, което е разбираемо и съдържащо смисъл, както за самия преживял това състояние, така й за всички други, защото няма знание, което да е за "лична" употреба, знанието се разпространява. И от тук започва процесът на "превеждане"- и пак в зависимост от традицията и установените в обществото символи и пр. преживелият мистично преживяване описва именно чрез познатите за него, за обществото и за времето в което живее символи- т.е. преживелия мистично преживяване сам "тълкува" това негово състояние. Естествено тук има значение и индивидуалното ниво на развитие на този човек. Това означава, че първото тълкуване на определено мистично състояние прави именно изпиталия това състояние човек. Всеки символ, всяко слово, което той използва за да опише това си преживяване не отразяват с точност и изцяло съдържанието на мистичното съдържание, но могат да посрлужат като врата, през която да се достигне до тази цялост. Поради тези причини библията например представлява един сборник от текстове, които предават съдържанието на мистичните преживявания на самите автори на съответните книги и т.н., и символите използвани от тези автори не са нищо друго освен врати към по-пълното разбиране и придобиване на цялостна "картина" на определен мистичен "епизод". Напълно разбираемо е в този случай, че тук ще се натъкнем на степени на разбиране на това, което даден текст носи като съдържание. Това явление е причина за различни спорове и различни тълкувания на различни пасажи и текстове от свещените писания. Кабалата като наука за "истинно" познание на съдържанието, а именно в цялост, разполага с различни "дисциплини", чрез които разбирането става възможно за ученика. Тук също се преминава през степени на разбиране на един и същи текст, до максималното разчленяване и сглобяване на Истината. Благодарение на това, че библията е написана по такъв начин например е невъзможно профанизиране на нейното съдържание от непросветени или недобронамерени хора. Всеки има достъп до нея, всеки навлиза в част от Истината, но без подготовка, без работа върху себе си чрез медитация, молитва, съзерцание и т.н., и без прилагане на кабала е невъзможно познаване на тази Цяла Истна. В това отношение е правилно да се каже, че всеки знае за Истината само толкова, колкото може да понесе....нито повече, нито по-малко. Да се твърди, че определен текст носи само едно съдържание или само едно тълкуване от човек, все още живеещ телом на земята е абсурд....това е само част от истината. Цялата истина се познава в процеса на придвижване на човека от форма във форма по Пътя, който води към Единния, Истинния и Живия Бог. Знаем ли всъщност в колко измерения трябва да протича живота ни за да добием това познание? Все още не. Тук, на земята е необходимо да разширим съзнанието си до степента на Христовото съзнание, което ни осигурява преход и стабилно съществуване в света на четирите измерения, без да е необходимо да се връщаме тук в триизмерния свят, да се прераждаме отново и отново да умираме. За нас това е достатъчно. Там, в четириизмерното битие, друга степен от познанието ще ни бъде необходима...


Това е от мен, надявам се поне малко да съм успял да внеса разбиране и разделение на тези понятия и процеси. Повтарям отново, че това е мнение, изградено на моя собствен опит, и съвсем нямам претенции за изчерпателност и 100% точност. За да имам и малкото, което нося в себе си, съм благодарен за това, че имах възможност да се запозная с различни мнения- на живо, от книги, от интернет ако щете, но това, което знам е плод на моя опит, това е резултатът ми до тук.
Успех. С уважение.

Преди да почна да медитирам, животът ми протече така, че ми показа какво е самовнушение, хипноза, илюзия, халюцинация и всичко, което би могло да се сбърка с мистично изживяване.
Сигурен съм че всичко това ми бе показано, за да няма съмнения в мене, когато дойде ред на мистичното.

Скоро, в един свой постинг предупредих: не споделяйте мистичните си преживявания
Вредно е за вас!!!

Търсещият е заобиколен със "съмишленици", които всеки момент биха могли да се превърнат в негова най-голяма пречка.
В началото на Пътя винаги има колебание и не сигурност.
Ако споделяйки със "приятелят" си, вие получите като отговор неговото неверие, съмнение и дори подигравка (Крис знае за какво говоря), вашето колебание РАСТЕ, вместо да се смалява, и така "приятелят" ви става ваш ВРАГ в Пътя ви.

Не правете врагове от приятелите си.
Пощадете ги!!!

Четейки мненията ви за медитацията, виждам една тенденция тя да се оприличава на ПРОЦЕС или СЪСТОЯНИЕ.
Това е много зблуждаващо мнение, което ви отдалечава от посоката, която аз знам.

Медитацията е ТЕХНИКА, която цели да се постигне връзка с Бога (най-простичко казано)

Връзката с Бога не става с ПРАВЕНЕ, а с НЕ ПРАВЕНЕ.
Всяка медитация (техника), която ПРАВИ НЕЩО, ви отдалечава от срещата с Онова, което търсите.

Медитацията трябва да е онази "техника", която ви отделя от ежемоментното ПРАВЕНЕ.
ПРАВЕНЕТО не е физически акт.
То е ментално проявление.
Преди да направите нещо, вие сте го НАПРАВИЛИ в мислите си.
Всяка МИСЪЛ е ИСТИНСКОТО ПРАВЕНЕ.
Материалният (физически) АКТ на ПРАВЕНЕ е ПРОЯВЛЕНИЕ на вашето РАЗУМНО РЕШЕНИЕ.

Медитацията като техника се опитва да прекрати всякаква РАЗУМНА проявеност във вас: всяка мисъл е ПРАВЕНЕ.

Така че, всеки вид медитация е различна техника за постигане на състояние на допир с Онова.
Ако някой се опитва с АКТИВНА медитация да постигне Допир, то със сигурност може да се каже, че всичко преживяно в това състояние е НАПРАВЕНО от медитиращият. То може да стои близо до само-хипнозата и само-внушението, но е на хиляди светлинни години далече от Бога.

В Библията е казано, че Бог идва когато най-не го чакате.
Ако ПРАВИТЕ нещо с което да Го срещнете, то е ОЧАКВАНЕ.
Само чрез медитация, в която няма ОЧАКВАНЕ и ПРАВЕНЕ може да срещнете Бог.

Дали молитвата е близо до медитацията?
Зависи какво разбирате като МОЛИТВА...

Молитвата към Бог не е ИСКАНЕ, защото и то е ПРАВЕНЕ.
Молитвата е Благодарност изразена не чрез думи, защото Бог знае колко го обичате. Тя не цели да покаже на Бог вашата БЛАГОДАРНОСТ...
Молитвата няма ЦЕЛ!!!
Тя е вътрешна необходимост от себе-предаване в "ръцете" на Бога като израз на Висша Вяра и Благодарност към неговата Същност.

Така погледнато, Молитвата не ПРАВИ, защото е несътворена Същност на молещият се.
В този си "вид" молитвата е онова състояние, което медитацията като ТЕХНИКА преследва.

Не УСЛОЖНЯВАЙТЕ простичките, Истински неща!!!

Truden написа:

Не УСЛОЖНЯВАЙТЕ простичките, Истински неща!!!

Наистина... недейте
Да обясниш на тази как (не)правилно цъфти..., правене или не-правене е цъфтежа й..., истински ли е или е плод на нейна халюцинация...-
това наистина би усложнило цъфтежа й... или би го "повяхнало" преждевременно

Обяснете на -то ми наистина ли тупти... и правилно ли...

Гушнете се в прегръдката ми... и после си кажете, че това, което сте почувствали, се дължи на патологично възприятие на действителността (последната- в мое лице)

Кажете на усмивката ми, че не я виждате, нито я усещате...- защото е Правене... Бъдене... BEing...

Кажете ми, че ме няма, не съм истинска... Защото Правя. И Съм.

Това за розата ми хареса

В Суфизма има една мисъл, че тревата расте без да го иска...

П.П. Всеки от нас е виждал НАПРАВЕНИ усмивки

Truden написа:

В Суфизма има една мисъл, че тревата расте без да го иска...

Тревата и Създателят й знаят само... Суфистите и всичките ~~~-исти могат да жонглират с думи и смисли,
но нека не губим топките сред описваните от тях при жонглирането траектории

А с разискване на "искането" рискуваме пак да стигнем до "желания",
където определено сме на крайно различни позиции-
аз не убивам нищо; най-малко желанията си

Truden написа:

Всеки от нас е виждал НАПРАВЕНИ усмивки

"Направени" такива - анимирани мимики (лица и души)?
Но "направени" (твоя дума) и "правещи" (моя дума) са много различни............................................................

Каквото пожелах да кажа, казах го в предния постинг. Който е свободен да го разбере, ще го разбере.
Разбирането не задължава с приемане.
Но въпрос на 1-себеуважение и 2-зачитане* на свободната воля на ближния е
нещата, които не можем да разберем или не желаем да признаем, че сме разбрали твърде добре,
да не опитваме да ги сгъваме надве-натри-
само и само да успеем да ги напъхаме в чекмеджета по наш си стандарт.
По-честно и истинско е да ги оставим настрана
(е, да- това е това е жест-признание, че не всичко може да се побере в нашите чекмеджета...- не всеки има чистотата да "отпусне ръка" в този жест...
да "отпусне съзнание" в такъв жест... А казват "Relax your body, relax your mind"...- релаксацията като мъничка стъпчица към медитацията... ...).

Няма да коментирам повече тук- не желая да увличам повече в offtopic...
Макар че всъщност настоящия постинг е резултат от медитиране върху "медитация" ... и май-май не е точно offtopic

ЧИСТИ ОЧИ ВИ ПОЖЕЛАВАМ
И силни. И -ако нещо пререже зениците ви с блясък нетърпим-
не захлопвайте клепачи-
отворете по-широко очи!
"Блазе му, който умее..."
--------------------------------------------------------------------------------
* "honour" е прекрасна дума- нищо, че не е българска- съчетава в себе си "чест"/"благородство" и "зачитам"/"почитам"
Израза "Благородството задължава"- в една едничка дума...

Когато не харесваш някого, дори и думите на Бог от неговите уста се превръщат в твой грях.
Внимавай в своето НЕ ХАРЕСВАНЕ!

Суфи Мъдростта за тревата звучи така: Тревата не се НАПЪВА да расте.

Не знам много начини да се ЖУНГЛИРА с тази мисъл...

Тя се среща в много други Учения.
По долу цитирам Хермес:

Цитат:

22. That which is unchangeable is eternal. Това което е непроменимо е вечно. 23. That which is always made is always corrupted. Това, което е винаги правено, е винаги нетрайно. 24. That which is made but once, is never corrupted, neither becomes any other thing. Това което е направено само веднъж, не е покварено, нито става нещо друго. 25. First, God; Secondly, the World; Thirdly, Man. Първо, Бог; Второ, Светът; Трето, Човек. 26. The World for Man, Man for God. Светът за Човека, Човекът за Бог. 27. Of the Soul, that part which is Sensible is mortal, but that which is Reasonable is immortal. В Духът, онази част която е Чувствителна е смъртна, но онази, която е Разумна е вечна. 28. Every essence is immortal. Всяка същност е вечна. 29. Every essence is unchangeable. Всяка същност е непроменима.

Бих искал да изостря вниманието ти на последната мисъл.
Точно тя ме кара да не те осъждам за нищо, а да те обичам.