Труден

Отношението на човека в по-голямата си част е отношение на неверие и невъзможността Бог да е истинен.
Това отношение има колективен характер и като такова придобива човешка ценност.
Само, че “Отношението на Доверие” не го е грижа за човешката ценност и не се вмества в така наречените Ценности.
Тези ценности подклаждани от невежеството биват издигани на пиедестал, който неизбежно рухва под бутафорната си същност.
Отношението на неверие е възможността и изборът, който тя предлага. Възможността да разделяме в себе си, да поставяме под или над някого, да мразим, да обичаме, да робуваме, да осъждаме в незнанието си, да изпитваме враждебност и да завиждаме на този до нас, и във всичко това ние сме “неповторими” и единственни. Мислим се за нещо повече от другия.
Да и това “повече” расте в щтеславието ни, което протяга алчните си ръце, което мами, лъже, злорадства, крещи. И какво може да се заграби и какво може да се унищожи!?
Та бесуващият звяр е сам поставен в собствената си клетка.
Той сам е отровен от ненаситната си жажда за власт.
Ха, и именно с това отношение сме жалки търговци и се пазарим, и в него подяждаме живота. Но, онова дето няма цена си остава дори неподозирано и невиждано в човешкото ни късогледство.
О, жалка илюзия на себе си. Една противна усмивка, която е вече отровена.

“Човек е нещо, което трябва да се превъзмогне”
Ницше

nebula написа:

Да прилагаме техниката "а ти" е нужно единствено в ситуации, в които комуникираме директно, лице в лице с човека.

Какво значение има, дали твоето (или моето) "а ти" ще е неискрено казано лице в лице, или написано тука???
Това "а ти" е във всички случаи неискрено, и поставя произнасящият го в категорията на "АЗ СЪМ ПО"

Аз просто се опитах да покажа, че човек винаги може да падне в капана на своето неискрено отношение.
Дали моят по-преден постинг, на който ти отговори толкова "бъбриво" и ИЗЧЕРПАТЕЛНО, не беше едно "а ти".
Може и да е било...
А може и да не е...
Но и в двата случая в тебе вече е посято едно съмнение, което идва не от мене, а от предполагаемата възможност: "той ползва моето отношение".
И това не ти харесва...

Не ти харесва другите да ползват спрямо тебе, отношението което ти имаш към тях...

Значи твоето отношение не е добро!!!

Това все още не е голяма беда...
Бедата е в това, че го препоръчваш на другите, но не искаш да го ползват спрямо тебе...

Меко казано, това звучи доста цинично...

Нищо лично, nebula.
И нищо неискрено...

Интересен тест!

Труден, ти си прав във всичко горно, което казваш!!!

И то е така, що се отнася до човек, който не познаваш и не знаеш наистина ли е вникнал в написаното или просто драска...

Нека се подчертае, че постнатото се за ВСИЧКИ!

Ако имаше опастност да претендирам за МОЯ техника, нямаше да я постна тук и щях да я пазя като църковна мишка сиренце. Което значи, че ВСЕКИ може да използва техниката...

Нужно е да се вникне в горенаписаното, защото то изрично казва, че не се поставя никой ПО-ПО от другите...А даже напротив... Важното е как човек го разбира, защото за това, което говориш Труден си прав!!!!!!!!
Но само при положение, че използващият го въобще не знае какво прави т.е. не е разбрал написаното.

За всички:

Искам да подчертая, че грешката не е в Труден!!!


Грешката е, че е много трудно да се предават усещания на "лист хартия", особенно свързани с личен опит! Това може да стане очи в очи много по-лесно, а дори и тогава е ОГРОМНА възможността двама да говорят за едно и също нещо, и да не знаят това!!!

Знам, че очакваш от мен да се защитя! Но, това няма как да стане при положение, че съм съгласен с теб!

Но защо?

Защото знам, че няма как човек да вникне в нещо от пръв път! Нужни са въпроси за доизясняване.

Най-добре се води разговор така:

- От прочетеното по-горе, аз разбирам нещата така....? Ако не е така, поправи ме. - казва първият.
- Не, всъщност.....- казва вторият.
- Аха, значи това си имал предвид т.е. че ....-казва първият.
- Горе долу, да. Но това, не значи че ....защото може и така да си помислиш...! - казва вторият.
- Ок! Сега вече е ясно! Ти си искал да кажеш, че .....- казва първият.
- Да. Имаш ли друга идея? - казва вторият.
- Имам идея и тя е.... - казва първият.
- Значи, имаш предвид, че ....- казва вторият.
- Не! Искам да кажа, че....- казва първият.

......и т.н.

(дано не си помислиш, че те УЧА как се води разговор...опазил ме Господ!)

Знам, че тези неща ги знаеш и те питам, защо не тръгна така, а като повечето хора бързо си направи заключенията?
Предполагам, защото си искал да ме тестваш.... (затова и казвам Интересен тест!) Освен това, малко хора са склонни да измислят подобно тестване...(не те гъбаркам, а го казвам откровенно)

Благодаря за тестването...


Сега вече, ако все още имаш въпроси давай по темата...

Разбирам те, приятелю

И мисля, че тук му е мястото да вметна: ние не се опитваме да даваме рецептите на психотерапевтите и да ползваме ЗНАНИЕТО на психоаналитиците.
Те ни научат да не ни пука, когато се осе... олеем.
Тук се учим да не се оливаме...

Не съм сигурен, какво означава

Цитат:

ЗНАНИЕТО на психоаналитиците

, защото както написах по-горе, всичко е личен опит, но това, което най-вече не ми е ясно е

Цитат:

Те ни научат да не ни пука, когато се осе... олеем.

?
Би ли пояснил.
От това, което знам до момента считам, че само чувството за собствена значимост, за което и ти пишеш в свой постинг е това, което ни кара „ да ни пука”, т.е. да разминаваме собствената си хиперболизирана представа за себе си, с представата на околните за нас, от което да страдаме, когато се случи. Тъй като представата за нас въобще е единственото нещо, което ни държи законтрени тъпи и упорити на мястото, на което се намираме и ни пречи да се движим свободно и гъвкаво напред, то очевидно „ да ни пука” не е най-хубавото нещо, което може да ни се случи...

Иначе за „осир... оливането” – всички се опитваме да не се оливаме, но на всички ни се случва отново и отново въпреки това... Стига да не се отчайваме от себе си и спираме по ПЪТЯ от това, а да ставаме отново и да продължаваме, изтупвайки се – лошо няма

ТУКА сме споменали за разликите в това как не ни "пука".

Да си Безпристрастен не е като да си безразличен, и да казваш "а ти"...

Има много начини да изградиш защитна стена около себе си.
"Фатката" е да не ти е нужна такава стена.
Щото стената те прави затворник, "свободен" от другите...
Ама винаги има един по-голям УМНИК, който знае как да ти натисне носа в собствената ти стена...

Това, което казваш може да има много интерпретации, така че обястни къде намираш връзката между

Цитат:

да си безразличен, и да казваш "а ти"...

Когато решим да говорим е добре да се изястняваме, защото в противен случай последвалият коментар над думите ни, може да се окаже далеч левитиращ във въхдуха. За това и ще се въздържа от по-нататъшни коментари над последното постнато от теб, Труден. Тъй като не си се доизястнил, значи мога да интерпретирам това, което казваш по много начини, някои от които биха се оказали погрешни. Една такава погрешна интерпретация може да бъде, че не си успял да откриеш дастатъчни доводи в защита на горните си коментари или просто не си прочел внимателно темата за "а ти".
Погледни за малко тук...

Цитат:

Постепенно човек започва да вижда хората по начин, по който преди дори и не си е представял. Това е страхотен (извинете за клишето) начин да видим собствените си глупости в другите. Те са най-страхотното, страхотното, страхотното, огледало на нас самите. Сега, може би, се вижда защо няма как нещата да изглеждат манипулативно, макар и да „звучат” така! Когато видим другите, НЯМА начин просто да ги гледаме от страни. Ние ги заобичваме, защото виждаме, че и ние самите сме като тях. И ако имаме, поне малко силичка, бихме успели да се издърпаме далеч от човешките неща. А там, от „високо”, бихме виждали и разбирали хората, толкова добре, че няма как Те, в наше присъствие, да не се чувстват обгърнати, разбрани, обичани.

Ако си прочел горното, едва ли би могъл да кажеш, че

Труден:

Цитат:

Да си Безпристрастен не е като да си безразличен, и да казваш "а ти"...

Съгласен съм с твърдението, върху което по неведоми причини привлече вниманието ми, а именно че да си "безпристарастен не е като да си безразличен". Само, че то не е към темата, защото никъде в нея не се говори за безпристрастието и какво е то! Нито се говори, че да казваш "а ти" е гадно отношение към хората, както и че

Труден:

Цитат:

Това "а ти" е във всички случаи неискрено, и поставя произнасящият го в категорията на "АЗ СЪМ ПО"

Къде го видя това?

Цитат:

Те са най-страхотното, страхотното, страхотното, огледало на нас самите. Сега, може би, се вижда защо няма как нещата да изглеждат манипулативно, макар и да „звучат” така! Когато видим другите, НЯМА начин просто да ги гледаме от страни

Къде е безразличието?

Цитат:

Ние ги заобичваме, защото виждаме, че и ние самите сме като тях

Цитат:

А там, от „високо”, бихме виждали и разбирали хората, толкова добре, че няма как Те, в наше присъствие, да НЕ се чувстват обгърнати, разбрани, обичани.

Обърни внимание на последната кутийка...

Благодаря за възможността да изястним нещата.

Виж, приятелю...
Аз нямам време да си "бърборя" с всеки един по отделно.
Вие сте много, а всеки иска моето внимание
Това не е чувство за собствена значимост от моя страна, а е факт потвърден от тебе.

Когато напиша или кажа нещо, то винаги е в отговор на казаното от събеседника ми.
Виж къде какво си казал, как си го казал, и как съм отговорил.

Иначе се налага да отговарям на допълнителни въпроси, които са третирани в предни постинги.

В случаят с тебе, аз се опитах да ти покажа, че отношението "А ти" е неискрено и ЛОШО.
Виж си първият постинг в който даваш своят съвет за ползването му.

nebula написа:

Техниката "А ТИ?" действа безотказно, когато не искаме да комуникираме с човека насреща.

nebula написа:

А вие докато слушате просто ще си

nebula написа:

Ползата е, че така придобиваме по голяма свобода на действие и осъзнатост.Докато "говорим" с насрещния, ще можем да разгръщаме възприятията си и да осъзнаваме различни форми и проявления на безкрая около нас.

Не можеш да ОСЪЗНАЕШ проявленията на безкрая, ако игнорираш едно от тях, което ти говори в момента.

Очевидно е, че тука не става дума за комуникиране с другия, а за УМНО игнориране.

Едва във вторият си постинг, ти казваш:

Цитат:

Ако си много умел във въпросите и проучването на човешкото поведение (така се казваше и темата ти, нали ), повечето просто не могат да спрат да бърборят.

Тука вече се споменава за умение във въпросите и ПРОУЧВАНЕ на поведение, което не би могъл да направиш ако ползваш методът "той говори а ти си свиркаш", защото ти сам каза, че това се прави, когато не искаш комуникация.

Предполагам, че пообъркан от реакцията ми ти се объркваш в начините да се измъкнеш от ситуацията
Аз не мога да ти помогна в това... Най-много да те объркам още повече...

Та... за да съм ПРЕДЕЛНО ЯСЕН, искам да уточня:
Методът "а ти" е ТЕХНИКА, предлагана в кабинетите по психотерапия, и няма нищо общо с Искреното общуване.
Възможността да видиш себе си от страни, или в огледалото на глупака срещу тебе, не стои в подобно отношение.
То може да ти помогне да дооглупееш (ако все още съществува по-ниско стъпало в глупоста ти) докато си свиркаш, пропускайки думите на другия покрай ушите си.

Глупостта и мъдростта си може да познаеш, не в думите на другите, а в своето вчерашно отношение към другите.
На човек му е трудно да изследва настоящият момент, защото в него говори настоящото му ЕГО.
Но утре, другото ЕГО, може да види глупостта на вчерашното...

За това решението и изводът от днешният спор, трябва да вземеш или изведеш УТРЕ.

П.П. Общоизвестно е на всички, че думите не могат да предат пълният смисъл.
Но в случаи като предлаганото "а ти", напомнянето на словестната слабост е повече опит да се измъкнем от вчерашните си грешни твърдения...
Прочетох няколко пъти постинга ти в който го предлагаш, но не успях да видя нещо повече от НЕИСКРЕНО ОТНОШЕНИЕ.
Утре ще го прочета пак, и ако глупостта ми е помъдряла, може да променя мнението си.

Начинът, по който излагаш нещата и начинът, по който си ги разбрал е твоя интерпретация на това, което съм казал и не трябва да забравяш това, нито да се обиждаш, защото всеки докато е жив интерпретира...
Често когато, човек каже нещо с "две думи" (като в първият ми постиг) остава неразбран. Често и когато го каже "бъбриво", с цел да разястни казаното с "две думи", отново може да остане също толкова неразбран.
Не знам как би опонирал на това, ако ти кажа, че от горното, което съм написал, всичко е открито лично и е донесло по-дълбоко разбиране на природата на човека, а оттук и Истинска Любов, без ни най-малко изпитване на някои от чувствата, за които говориш!!!
Има техника "а ти" и техника "а ти" . Първата е тази, за която говориш Ти, а втората е тази, за която говоря аз.

Странно е как понякога хората, започват да обястняват на другия какво е искал да каже, при положение, че той не еднократно заявява, че е СЪГЛАСЕН с тяхното разбиране, но той говори за нещо съвсем различно - иначе всичко, за което говориш е така! Докато аз говоря за друго... Проблема идва от това, че не каза "От това, което си написал разбирам нещата така .......(и да покажеш как). Това ли си имал предвид или не?" Ако кажа "Не!", значи е "Не!" и не бих спрял ВАЖНО дотук, мислейки си колко съм велик, а бих направил нужното да се доизястня...
(може би от това си се притеснявал да попиташ за какво става въпрос...да не би да кажа, "ауууу ти Труден да не разбираш, стига бе!" - спокойно, това никога няма да стане...бъди СИГУРЕН)
Ако цикълът се повтори поне няколко пъти, със сигурност бихме се разбрали! Не съм имал намерения да те водя за носа. Ако те интересува постинга питай дали това, което си разбрал е така и аз ще се опитам съвсем открито и откровенно, без никакво НАДУВАНЕ да отговоря. Ако ли не, просто не пиши! Но най-странното е, че няколко пъти казах, че съм СЪГЛАСЕН с теб, но аз говоря за ДРУГО, а ти нито един път не попита какво значи това и за какво друго става въпрос!!!!

Ти си прав, за това което казваш! Но аз говоря за друго "а ти"...

Както е твоя грешката, че прекалено избързваш с изводите, така е моя грешката, че не се изразявам достатъчно разбрано! Ако човек не е готов да се учи и да осъзнава грешките си, тогава всичко вече е ясно...
Ние можем да се разберем, стига да не избързваш, особенно когато казвам, че говоря за друго, а пък аз пиша по-разбрано, по-точно, нито с малко думи, нито с "бърборене".

П.П : Не съм искал да те засегна, а напротив...
Пожелавам ти Успех

Като, че ли темата се поизчерпа...Нека не ставаме банални. Но ако има въпроси, няма проблем да продължим...

Тази вечер попаднах на на тази статия и ми се стори подходяща за темата.Още една интерпретация на отношенията...

Помествам само откъс от нея, цялата статия е на дадения по-долу линк.

Цитат:

Какво правим, докато събеседникът ни споделя нещо Опитваме ли се да “изключим” своите виждания, да погледнем на нещата през неговите очи, или го прекъсваме, за да кажем своето мнение? Спорим ли с него още преди да сме го разбрали, обмисляме ли отговора си още докато говори, променяме ли темата, ако тя не ни допада, или умът ни разсеяно се отнася другаде? Ако е така, то ние неволно му казваме, че не е личност, която си струва да бъде чута. С неумението да изслушаме внимателно другия, ние несъзнателно му казваме, че той не ни интересува, че неговите мисли и чувства са без значение за нас. Да слушаш внимателно, така че да чуеш не само думите, а и посланието, което стои зад тях, е белег на уважение и израз на любов, белег, че наистина държиш на този човек и на мнението му. Истинското слушане означава: всичко което казваш ме интересува дори да не съм съгласен с теб, защото ти си важна личност за мен. Отвореното ухо е отворено сърце. “Ти не ме слушаш”, е най-честото оплакване в семейството и между приятели. Може би защото човек инстинктивно усеща, че да те обичат, означава и да те изслушват както трябва, отдавайки ти цялото си внимание

http://margaritta.dir.bg/2005/yan/02daslushash.htm

elan...

Право в целта!!!

ПОЖЕЛАНИЕ:

Най-добрият Учител са нашите грешки. Нека се учим от него...

Смело напред...