Труден

Много исках да пиша по темата.
Малко ме смути, този "любопитен".
Те любопитни - много, и ако решиш да пишеш не знаеш с кой от тях общуваш. Но нищо...(поне един псевдоним да бе сложил).

Част от човекът, това е душата му.
Както пише д-р Хърбърт Локиер: "Душата е централната част на човека, оста на неговата малка вселена." В душата на човек са всички сили и способности, които дават нагледна представа за човешката личност. Душата е субстанция състояща се от разум, чувства и воля.
Разумът или интелектът е знаеща душа.
Чувствителността е чувстваща душа (желания, чувства).
Волята е избирашата душа (цел или средства).
Д-р Огастъс Стронг определя волята като "сила на душата да избира мотивите и да насочва последвалата дейност според избрания мотив".
Волята осъществява избора на целта и средствата за нейното постигане. Затова всяко действие на душата съдържа елемента на волята. Психологът Вилхем Вунд заевява: "Всяка мисъл е воля". Няма схващане и мисъл без внимание, а вниманието е акт на волята.
В тясна връзка с волята се изявява човешкия характер. В нраствен аспект характерът показва, че всяка мисъл и действие се вдълбава в безмъртната субстанция на душата. Джон Мил казва: "Характерът е напълно оформена воля."
Творецът и Промислителят на света е дарил свободата на човека да прави избор в своя нраствен живот. Човек има гарантирана свобода да избира, действа и решава. Повтарям, тази свобода дадена на човек е дар от Бог.
Трагедията е, че човек употребява дара на волята срещу нейния Дарител. Човекът е нраствено болен защото доброволно избира злото. Съвестта на човекът е толкова "прегоряла", че вече дори не може да различи доброто от злото.
Хора, свободната ви воля е тази, която ви самоопределя, като личности. Действието на различни фактори - семейна среда, общество, култура изменят някой качества или прояви на вашата личност. Но помнете, че те само изменят, а не създават.
Помнете, лично Бог ни е дал своя богоподобен дух и ни е направил негови синове. Дарил ни е свободна воля за да избираме да бъдем подобни Нему.
Да бъдем Богоподобни!

Нека се кръстя тогава 'Петко' щом това е важно. За мен по-важно е съдържанието по определена тема отколкото измислено име.

Излиза, че има тясна връзка между воля - характер - съдба. Волята за единаците ли е?

А какво ще ми се отговори за това: 'Да бъде Волята твоя, Господи'. Кога хората си го кават и защо им е необходимо?

И още би ми било интересно да науча какво е последствието от вмешателството в нечия свободна воля? Примерно един родител иска детето му да учи конкретна специалност или не е съгласен с приятелската му връзка. В резултат на което ще последства противодействие изразено в конфликт. Или примери разни.

"Да бъде волята ти, Господи" значи съгласие с онова, което е "писано" да стане. Значи смирение пред "решеното" за мен. Значи съгласие с Бог.

Любопитен написа:

И още би ми било интересно да науча какво е последствието от вмешателството в нечия свободна воля? Примерно един родител иска детето му да учи конкретна специалност или не е съгласен с приятелската му връзка.

Не се губи в думите.
Когато някой каже "Тук се слуша мойта воля" вече не става дума за воля а за принуда.

Ние разговаряме за Волята като за вътрешен двигател а не като за външно вмешателство в живота на другите.
Това последното не е воля а агресия на грубата сила.

Но и да не си съгласен с думите на Бог, отново става Неговата воля.
По скоро темата е за отдел "християнство" защото засяга апологетиката.

аз лично съм на мнение ,че човек няма "свободна" воля.

Truden написа:

Но как бих могъл да имам воля, ако не исках. Ако няма искане няма и обект към който да приложим волята си. Следователно "воля" зависи от "искам". Не! - "воля" е породено от "искам". Воля е РЕЗУЛТАТ на "искам".

Труден, Волята не е единствено резултат от Искам. Има и други по-важни неща. Защото едно е да Искаш, друго е да го Можеш, трето - да Знаеш как да го постигнеш или направиш, четвърто - Някой да ти помогне, пето...

И още, когато казвам: 'Да бъде волята ти Господи', с какво аз се съгласявам? Аз знам ли?

Животът е и предначертан и резултат на свободна воля. Просто нито едното е абсолютно, нито другото.

Мога да дам две сравнения, за да опиша начина, по който аз разбирам нещата.

Да си представим че човек живее в огромен буркат и този буркан плува в една река. Та значи живееш ти в този буркан и можеш да си правиш в него каквото си искаш. Можеш да живееш в края му, в средата... да го обикаляш, да си стоиш на едно място, да го пренареждаш... каквото искаш. Но не можеш да излезеш от него, нито можеш да промениш хода на реката и посоката на течението.

Другото сравнение прилича на компютърна програма. Живееш си ти в компютър. Имаш огромна програма с много менюта и подменюта. Можеш да избираш всяко от тях и да правиш всякакви неща. От това, разбира се, зависи какво ще прави програмата - ти решаваш. Но каква точно програма имаш и с какви възможности - това зависи от този, който е инсталирал компютъра, в който живееш. Имаш си само твоята програма, в която имаш свобода и избор. Но друга програма нямаш.

Част от събитията ще се случат само в твоята река или твоя компютър. Не можеш да спреш завоя на реката. Не можеш. Други неща пък няма да се случат със сигурност. Ако няма водопад на пътя на твоята река, то няма как да направиш такъв. Извън възможностите е. Поне на повечето от нас.

Така че ние си имаме свободна воля, провим избори те водят до определен резултат. Но има инеща който ще се случат и такива който няма да се случат, без значение какво правим.


Поне аз така ги разбирам нещата.

Не много подходящо сравнение с буркана в реката.
Защото така създаваме система (буркана) в сестема (реката).
Нещата обаче не стоят така.
Има една система и човек е част от нея.

Мястото и работата на всяко болтче в системата е не е личен избор на болтчето

Ами след като нищо не е постоянно, т.е. всичко е в развитие, то следва че и болтчето също. Системата не е затворена. Ето, Земята в определени периоди се завъртва, човека също има завъртания в своите мисли и чувства на определени периоди от пътя му. Някои неща могат да се случат вследствие на завъртането. В какво е свободата?

Кое е непостоянно?
Промяната е изразена в движение, не в Същност.

Същностите са непроменими:
камъкът не става злато, жабата не става орел, човек си остава човек.
Промяната в мисленето и в разбирането не променя човек в нещо друго. Промяната е следствие, идващо отвън и независещо от човека.
Ако в твоето разбиране настъпи промяна в следствие на нашето общуване, не ти си ИЗБРАЛ(А) да се промениш, а промяната е следствие и зависи от мен, не от теб. Защото ако никога не си ме срещал/а, никога нямаше да имаш възможност за промяна.

Следователно всички възможности са вън от теб и независещи от теб.
От което следва, че промяната не е по желание а по принудата на обстоятелствата, срещнали те с мен, с приятел, учител, враг...

Какво е свобода?
Да си независим от принудата на обстоятелствата.
Ти може да следваш течението на реката, което те принуждава да излезеш на друг бряг, но свободата е изразена в безпристрастното приемане на това събитие. Когато го определиш като добро или лошо, ти ставаш роб на обстоятелството и всички следствия произхождащи от него.
Свободата е в липсата на оценка за събитието, а не във възможността да го контролираш.

Липсата на оценка и желание за контрол е Свобода.

Чувам въпроса, "ако някой не иска да контролира своя лоша страна, той свободен ли е"?
Не.
Защото този някой се чувства в контрол точно с тази си лоша черта (страна).