Хосе Васкес е една от най-интересните личности, с които съм се срещал. Започва живота си в едно отдалечено от столицата на Испания селце през далечната 1932 година, където детските му години преминават повече в отговорности, отколкото в игри и безгрижност. По този начин продължава и след прехвърлянето му в Мадрид. След стотици и хиляди часове на работа, същия този живот му се отблагодарява с „късмета” да работи за една от най-влиятелните личности в света. Славата му на добър дърворезбар стига и до ушите на тогавашния диктатор Франко, който го натоварва с всички реставрации в дворците и именията по цяла Испания. След кончината на диктатора, традицията се запазва и той продължава да работи за кралското семейство тук. Много доброто му материално положение не му пречи и до ден днешен да става рано и да продължава да работи, колкото са му силите. Дали пък това не е една от формулите на дълголетието - да даваш най-доброто, на което си способен докато силите те държат, мисля си аз. Милионер е, както казват у нас, но това, което го прави различен от нашите е, че всичко е спечелил със собствен труд. На България са нужни повече такива милионери. Животът му е един достоен пример, от който бих искал да се поуча и аз.

Ще ми се с това интервю, да разбия малко представите на наложилото се мнение у нас, че милионерът е лоша личност, натрупал богатството си за сметка на другите, и че такъв тип хора са лоши хора. За мен е един чудесен пример, как можеш да имаш много и да не се промениш. Колко ли хора могат да имат тези устои?

]]> отживота 2008-07-28T22:55:29+02:00 Posted by vasko http://truden.com/article647.html http://truden.com/article645.html Президентът ни Георги Първанов изложи отношението си по докладите на Европейската Комисия в които МНОГОТО критични бележки са видяни от него като "немалко критични оценки".

Веднага искам да отбележа, че те не бива да водят до отрицание и негативизъм, до пренебрегване и подценяване на извършеното от българските институции и българското общество като цяло.

Докладът на Еврокомисията е написан набързо

Не е възможно заради няколко случая да се отнема акредитацията на агенции - това означава да няма достъп за тези, които са коректни да си получат ресурсите.

Алекс Букарски е 23 годишен писател и много популярен блогър от Македония. Неговата история започва, като публикува разкази пред скромна публика в собствения си блог , както и в някои от популярните македонски портали като “Опасна багра” и др. През 2006 г. печели конкурса "Електролит" за най-добър разказ, както и през декември конкурса "Новите" за най-добър дебютен ръкопис на издателство "Темплум".

Ръкописът е издаден в дебютната му книга "Люде, на които не им се отваря парашутът". В Македония тиражът и допечатката към него са изчерпани за около две седмици.

На 22 май 2008 г. в Журналистическия факултет на СУ “Климент Охридски” се проведе промоцията на книгата в България, издадена на български от сдружение “Словото”.

- Какво искаш да правиш, когато пораснеш? - попитах едно дете, което ми се стори малко тъжно.
- Да тъгувам.
- А знаеш ли какво е „да тъгуваш”?
- Не, още не знам.

- Тогава, как можеш да искаш, щом не знаеш какво е тъга?
- Да искаш е по-старо от да тъгуваш.
- Точно така! Ти си много мъдър за възрастта си, но нищо…
- Един ден, ако ако е рекъл господ, ще бъда още по-мъдър.